Разхищение

Тези дни в телевизионния ефир се спомена любопитен факт как жена в Дания от четири години се изхранва от контейнери за храна напълно безплатно, без да й се е налагало да купува каквито и да е продукти за цялото това време. Оказва се, че по света вече има термин за това - "дъмпстър дайвинг", който в буквален превод означава да се "гмурнеш в контейнера". Тази информация определено предизвика изненадани и дори объркани погледи сред водещите, но всъщност засяга два много големи и наболели проблема в световен мащаб - бедността и разхищението.
Според статистика от 2022 г. в световен мащаб 1,05 млрд. тона храна е била изхвърлена, което се равнява на почти една пета от храната, която е била на разположение на потребителите. Според родната статистика средно годишно всеки българин изхвърля 88 кг храна.
Не знам дали реално можем да си представим как изглежда това, но е стряскащо. Всекидневно от големите вериги се изхвърлят тонове храна с изтичащ срок на годност или нарушена опаковка. В разпространени в интернет видеа се вижда как контейнерите преливат от продукти, които са годни за употреба, но според стандартите в магазините вече не са. И докато поне в чужбина от доста време е практика да се продават преоценени стоки, включително храна, чийто срок изтича скоро - на символична цена, при нас опитите в тази насока все още са крайно незадоволителни. Да не забравяме, че големите международни вериги в България са безкрайно доволни от присъствието си на родния пазар, защото отчитат високи продажби. А дали имат желание да промотират продажба на продукти на по-ниска цена и да намаляват разхищението? Не мисля. Особено когато българинът показва, че е готов да плаща повече от всички останали.
И докато в погледите на някои хора се чете погнуса от практиката, наложила се в чужбина, е редно да се запитаме, защо няма политика за такъв тип храна. Защо вместо да се хвърля в кофата за отпадъци, където на нито един човек никога не трябва да му се налага да рови, не се прави нещо смислено с нея, като например да се оставя на обособени места или направо да се дарява?
От години свръхпроизводството става все по-голям проблем в световен мащаб - от дрехи, козметика и електроника, които гният по сметищата и замърсяват планетата, до храна, годна за употреба, изхвърляна всекидневно. Кога ще се замислим за тези неща и ще започнем да търсим решения?