Един по-различен социализъм

Таня Глухчева,
Пекин

Колкото и Западът да се опитва по всякакъв начин да постави под общ знаменател всички социалистически страни и да  убеди обикновените хора, че положението там е едно и също; колкото и да прави паралел със СССР и миналия век, един факт е ясен за всички - в Китай сме свидетели на един по-различен вид социализъм. Социализъм с китайски характеристики. 
Начин на управление, който се доказва все повече като успешен, защото успява за 3 десетилетия да превърне държавата във втора икономическа сила в света. И тук започват критиките и недоумението: „Как е възможно това нещо?“ Уж диктатура, уж комунизъм, пък хората там имат пари и живеят добре. Уж не са свободни, пък спокойно обикалят света. Точно тук пропагандата олеква и започват конспирациите - това всъщност е фалшив комунизъм, а всъщност си е див капитализъм… Къде се е чуло и видяло в социалистическа държава магазините да са пълни с най-разнообразни стоки, та дори да изнасят за цял свят и да развиват икономиката си със скоростта на светлината?
И никой не си прави труда да провери истината и да разбере защо се нарича „Социализъм с китайски характеристики“? А отговорът всъщност е съвсем лесен, както твърдят преподавателите от Училището за политици в Пекин: „Ние уважаваме великите мислители от миналия век, дори и по-старите, учим се от тях, но трябва да се съгласите, че времената са се променили. Това, което е било подходящо за времето, когато те са живели, може да е несъпоставимо с нашето съвремие. Затова непрекъснато трябва да се приспособяваме и променяме спрямо нуждите на обществото, в което живеем“.
Затова в кампуса на всяко едно училище за политици ще видим паметници на Маркс, Енгелс, някъде може да видим Ленин, със сигурност монументи на Мао - навсякъде из страната, но те са, за да показват на младите поколения как и откъде е започнало всичко. Някога е била необходима революция, днес - не. Преди десетилетия 90% от народа е бил необразован, живял в бедност, недоимък, докато днес не само, че процентът на завършилите университет е висок, но и технологичният напредък на Китай е толкова голям, че повечето чужденци, като отидат там, имат усещането, че живеят поне 2-3 века в бъдещето. И това се дължи точно на факта, че управляващите правят всичко възможно да осигурят най-доброто за народа си. „Марксизмът е за освобождаване на потиснатите, днес в Китай такива няма“, посочват различни преподаватели.
„Истинският политик поставя на първо място нуждите на тези, които са му гласували доверие, благодарение на които е избран, чак след това идват семейството и личната изгода“, обясняват местни професори. И допълват, че това да си политик, е много отговорно и затова всеки, преди да влезе в политиката, трябва да се замисли дали е готов да плати тази цена. Ако не е - няма място там. От друга страна, съпругът/съпругата също трябва да е наясно със себе си дали е готов/а да остане на втори план и да подкрепя половинката си. Защото отсъствието ще бъде много повече от присъствието, тъй като непрекъснато трябва да бъде сред хората и да види с очите си и да чуе с ушите си какво става.
Важна предпоставка е да бъде завършено Училището за политици (в Китай те са няколко, в различни части на страната). Любопитен факт е, че там могат да се обучават политици от различни държави.
Понеже това обяснение едва ли ще убеди западните пропагандатори, които търсят под вола теле, те са готови веднага да посочат броя на милионерите в Китай и да попитат как е възможно това да се допусне, къде е социалното равенство? Но и за това „недоразумение“ има логично обяснение - да, всеки който иска, може да има собствен бизнес, щом печели парите си по честен начин - няма проблем, но… с парите, които печели, трябва да финансира правенето на пътища, строенето на болници, училища и т.н. в родното си място или някъде, където има нужда. Защото парите са средство за правенето на живота на околните по-лесен, а не само на собствения си.
Китайците гордо заявяват, че други социалистически лидери от цял свят трябва да дойдат и да почерпят опит от колегите си в Поднебесната империя и са категорични, че не приемат критики от никого - независимо дали са леви или десни, защото механизмът, политиката, която са избрали и смятат да продължат да прилагат, е печеливша и успешна за страната. Тя е съобразена с културата, историята, манталитета, нуждите на хората. Никой няма право да се опитва да промени това. Който иска - може да се учи, може да има обмен да идеи, но не и да прави опити за намеса в националния интерес.