Никола Ракитин - възторженият певец на равнината

Първото ми докосване до този талантлив и рядко родолюбив наш поет беше в началото на 40-те години на миналия век чрез школските ни христоматии. Особено впечатляващ бе уникалният му астраганен калпак, с който се открояваше визуално в средите на родния ни писателски свят. А от стиховете му усещахме нестихващия полъх на обичта му към ухаещата топлина и красота на българската земя и природа. На тях и на отрудените хора той беше отдал ненаситно сърцето си.
Никола Ракитин е роден на 6 юни 1885 г. в с. Трудовец, Софийско. Учи в Орхание (днес Ботевград) и София, където се преселват родителите му. В столицата завършва гимназия и славянска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". След това се установява в Плевен, където учителства до 1933 г. 
"Под цъфналите вишни" е заглавието на дебютната му стихосбирка. Следват: "Животът може би е сън", "Беглец", "Преди да съмне", "Размирни години", "Златни нишки" и други заглавия, които му отреждат място на творец сред писателската ни гилдия. В Плевен си е спечелил име не само на добър учител по литература, но и на авторитетен поет. Там създава семейство, раждат му се три хубави момичета, а съпругата му, оценила литературния му творчески талант, се старае да живеят в благодатна и сърдечна обстановка, за да може да твори и нощем. Между другото, писателстващият учител се оказва и добър стопановед. Сам засажда десертни и винени сортове в добре гледаното си лозе, произвежда пивки вина и домът му се превръща в любимо съсредоточие за литературни творци и други интелигентни гости от столицата и града. Задушевна атмосфера, в която струят най-щастливите години за него и задружното му семейство.
Макар че живее, работи и твори в провинцията, поетът често отскача до София, поддържа творчески контакти с редакции, издателства, среща се с колеги. Не пропуска да се среща и с гостуващи в страната ни известни писатели и поети. Така се възползва от посещението на популярния руски поет Константин Балмонт у нас през април-май 1929 г., осъществено по покана на Славянското дружество и Емануил Попдимитров. По време на това гостуване Балмонт, заедно със съпругата си Екатерина Андреевна, посещава и дома на Никола Ракитин в Плевен, където живеят известно време. Там световноизвестният руски поет за първи път се докосва до народното ни творчество, от което е възхитен. 
Никола Ракитин продължава активно да твори, вдъхновен от красотата на родната природа. Следват изданията му "Зима при Вит", "Пролет при Вит", "Дунавски сонети", "Цветя от вечната пролет", "Черноморско лято", "Дарове на Балкана" и други произведения, които го нареждат сред майсторите на българската пейзажна лирика. Така стига до последната му, издадена приживе творба - "Капят листата".
През 1933 г. Никола Ракитин се разделя с учителската професия и става директор на историческите музеи в Плевен. Идват най-черните, съдбоносни страници от неговия живот. Става жертва на злостна клеветническа кампания, като е обвинен в злоупотреба с държавни пари и шпионаж в полза на Румъния. Призован е и от Софийския военен съд, където му приписват обвинения за кражба на вещи от плевенските музеи. Изпаднал в непоносима депресия от невъзможността да се изчисти от жестоките клевети, поетът се самоубива, скачайки от влака, пътуващ от Плевен за София.
Когато разбира за смъртта му, Константин Балмонт пише: "Най-добрите стихове на Ракитин слагам до руските образци, които смятам за най-добрата лирика на света."

Никола РАКИТИН
(1885-1934)

***
С очите всяка вечер от брега
изпращам кораби в страни незнайни.
Топи ме бавно тихата тъга
на блянове несбъднати и тайни.

Де ходих, що видях и изживях?
Аз само чаках, но не стана чудо.
В кръга на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят лудо.

О, жажда да съм волен, да съм сам,
да скитам вред и всичко за да видя.
Изпращам с мъка корабите там,
където никога не ще отида.


***
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.

Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.

Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито.