13 Юни 2025петък12:44 ч.

Стихотворението

/ брой: 75

visibility 19257


Пътека след спомена

Страхил ЕРМЕНКОВ

Зад прозорците дебнат завеси от мрак,
напоени със делници сиви,
в самотата угасват надежди без знак -
все несбъднати, винаги живи.

От трапезата празнична само трохи
се надсмиват над дните ни прашни
и убиваме скуката в свойте души
със горчилка от празните чаши.

И се лутаме тъжни в безлунната нощ,
в лабиринта на своето време;
хоризонтът далечен е винаги нов
и във него надеждата дреме.

Знаем - с утрото идва делникът нов,
щом луната остане далеко
и, че рана остава след всяка любов,
а след спомена - само пътека.

Принципно

автор:Ина Михайлова

visibility 169

/ брой: 106

Птеродактилите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 197

/ брой: 106

Македонският цирей се разраства

visibility 228

/ брой: 106

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ