Политиката на социалистите намери своя съдия

Наблюдателите са единодушни и президентът Франсоа Оланд признава, че местните избори са сериозно поражение за Социалистическата партия. По общи данни на Министерството на вътрешните работи, публикувани в "Монд", 572 града с по над 10 хиляди жители имат кметове от десницата и 349 - от левицата. За сравнение - на изборите през 2008 г. левицата спечели 509 кметства, а десницата - 433. Тези резултати, разделени по партии, означават следното: Левият фронт и Комунистическата партия заедно печелят 56 града, Социалистическата партия - 210, еколозите - 6, други леви партии, на места подкрепени от Левия фронт - общо 77.
Десницата, от своя страна, има чувствителен напредък. Съюзът за народно движение оглавява 320 града, а двете десноцентристки партии - Демократичното движение (MODEM) на Франсоа Байру и Съюзът на демократите и независимите (UDI), ръководен от Жан-Луи Борло, печелят 115 града. Крайнодясната партия Национален фронт, за която се смята, че е направила голям пробив, печели 11 града плюс още 4 в коалиция с други десни партии. Останалите десни партии имат общо 137 кметове.
Според данните, съобщени от Манюел Валс, на втория тур десницата има 45,91%, левицата - 40,57%, крайната десница - 6,84%. Тези проценти са неокончателни и относителни, но общо взето отразяват крайните резултати.
Поражението на социалистите се измерва не само с цифри, а и със загубата на някои знакови градове, управлявани от левицата в продължение на десетилетия. Най-показателен е случаят с Лимож, където левицата е управлявала от 1912 г., тоест 102 години. Показателно е също, че половината от 15-те министри - кандидати в тези избори, не бяха избрани. Сред тях - министърът на икономиката Московиси.
Да не забравяме все пак, че във френската столица - най-желания град, победи социалистката Ан Идалго, която ще бъде първата жена кметица на Париж. В Лил лявото крило на Социалистическата партия начело с Мартин Обри запазва кметството.
Като цяло поражението на социалистите се дължи главно на въздържалите се - общо 36,4% от избирателите. Повечето от тях са симпатизанти на Социалистическата партия, отказали този път да гласуват. Въпреки призивите на лидерите и на министър-председателя в периода между двата тура, процентът на въздържалите се остана почти същият.
Политиката на социалистите намери своя съдия, каза в интервю (1) Жан Люк Меланшон, съпредседател на Левия фронт. Според него основните причини за поражението са в съглашателството със синдиката на собствениците (MEDEF - Движение на френските предприятия, основано през 1998 г.). Това означава дясна неолиберална политика, строги ограничения в социалния и публичния сектор, които засягат основни стълбове на обществото - образование, здравеопазване, социални помощи. Означава също облагодетелстване на собствениците на предприятия за сметка на трудещите се. Чрез Пакта за отговорност, лансиран от Франсоа Оланд, собствениците на предприятия ще получат като подарък 50 милиарда евро и освобождаване от социални плащания.
Поражението се дължи също на понижената чрез удръжки от заплатите и увеличение на данъците покупателна способност на работещите и пенсионерите. Не на последно място, смята Меланшон, то е следствие и на изявеното презрение към част от левите избиратели. В Тулуза например социалистите отхвърлиха протегнатата ръка на Лявата партия (и загубиха). В един парижки район поставиха унизителното условие левите партии да одобряват в продължение на 6 години всички проекти на социалистите, без дори да се знае какви са. Социалистическата партия подкрепи класическата десница в онези градове, в които имаше опасност да спечели крайната десница на Льо Пен, но не постъпи по същия начин там, където в най-благоприятна позиция беше Левият фронт. А именно с подкрепата на Левия фронт в Гренобъл например победа извоюваха еколозите -  с 40,03% от гласовете, пред социалистите - с 27,45%, и пред десницата - с 23,99%.
Жан Люк Меланшон призовава социалистите да не одобряват сляпо това, което идва от ръководството им, и да се насочат към изграждането на една нова левица, способна да печели избори. "Нашата надежда е това, което се случи в Гренобъл", каза той.
В действителност много от избирателите вече престанаха да следват партийните инструкции. Оформя се мнение, че ръководството на социалистите, което все по-често се определя като социалдемократическо, води дясна политика. Показателен е изборът на новия министър-председател Манюел Валс, който е от най-дясното крило на Социалистическата партия.
Веднага след изборите Франсоа Оланд предложи Пакт за солидарност като допълнение към Пакта за отговорност. Това не успокои духовете и част от депутатите от Социалистическата партия от по-лявото крило на Мартин Обри заявиха, че може и да не гласуват доверие на новосъздаденото правителство. Ръководителите на всички леви партии не одобриха назначението на Манюел Валс и предложения "нов" курс, който според тях е продължение на старата политика. Според Меланшон на електоралната катастрофа Франсоа Оланд отговаря с политическо самоубийство. Разбира се, в основата на всичко е неолибералната политика, която европейските елити наложиха още отпреди 30 години, в името на по-големите печалби и без грижа за собствените си народи и за трудовите хора.   

(1) http://www.dailymotion.com/video/x1kr2ng_la-politique-de-f-hollande-a-rencontre-son-juge-j-l-melenchon_news