29 Август 2025петък05:12 ч.

Снимки авторът

Пътешествия

Колумбийците между Ескобар и Маркес

Столицата Богота е чист град с поддържани паркове и спокоен всекидневен ритъм

/ брой: 235

автор:Стойко Иванов

visibility 2520

Стойко ИВАНОВ


СТОЙКО ИВАНОВ завършва Софийския университет със специалност "Политология", а след това прави магистратура "Европейски изследвания", но Европа бързо става тясна за страстта му да опознава нови земи и хора. С мотото "Колкото по-далече, толкова по-непознато" тази страст го отвежда в 70 държави на пет континента - от Азия до Южна Америка. Безбройни приключения и приказни места стават център на неговите истории, а чувството за хумор и житейските ситуации, описани в книгата му "От гърлото на дявола към завоите на смъртта", която е под печат, оформят портрета на един фанатичен пътешественик и сладкодумен разказвач. Публикуваме откъс от книгата, която ще бъде представена премиерно в Литературния клуб "Перото" на 15 декември в 18,30 ч.

Ако кажа, че Богота ще ви смае с пейзажи и архитектура, ще излъжа - пред нас се разкрива огромен, разлят град, с предимно ниско строителство, интензивен трафик, захабени, поолющени сгради, ала за сметка на това чист, без задръствания заради задължителното в Латинска Америка еднопосочно движение и с едно спокойствие на всекидневния ритъм. 

Заслужава си да почакате на опашката, за да се изкачите с лифта до върха на планината Монсерат 

Тя е била свято място за хората муйска, населявали тези земи преди испанските завоеватели и идвали на поклонение тук. Слънцето изгрява непосредствено зад огромния хълм и те вярвали, че ако изпълняват своите религиозни ритуали и се молят за изцеление, слънчевият бог Су ще чуе молбите им. Задължително е по пътя нагоре да метнете през рамо лека горна дреха, защото на 3200 метра височина времето се сменя за секунди и разреденият въздух определено се усеща.

Задъхвам се от лекия наклон и стълбите, водещи към катедралата "Ел Сеньор Кайдо". Встрани от нея се разкрива панорама на цяла Богота, осеяна с невзрачни постройки, докъдето погледът стига, и на фона на цялата сивота се различават едва няколко високи блока. Вятърът се усилва, облаци скриват пейзажа долу, в низината, а по павирания път на завоя срещу нас пъплят групи от планинари, спортисти и ентусиасти, голи до кръста, прегрели от едночасовото изкачване до върха. Ние нямаме време да вървим пеша и поемаме надолу в огромната кабинка към другата туристическа спирка - историческия център Канделария. 

Приятни павирани улички, подредени симетрично, магазинчета с ръчно изработени сувенири, стогодишни къщи с изпипани фасади, усещане за Хавана и Мексико сити едновременно - в стара Богота сме. Точно по средата на снимките ни с десетките гълъби на внушителния площад "Плаза де Боливар" тъмносини облаци закриват част от свещената планина и заваляват едри капки дъжд. Така и така се оглеждаме къде да обядваме, наближаващата буря само ускорява нашия спринт в надпревара с пороя. Настаняваме се в малко ресторантче, пред чийто вход дими скара на дървени въглища с форма на индианска палатка, а върху нея са нахвърляни ароматни парчета месо. 

Поръчваме порции младо телешко по препоръка на скараджията с бялата престилка и огромните ножове. След малко пристигат препълнени чинии с димящи пържоли, цели печени картофи, пържени банани и по половин царевица. Цялата тази вкуснотия, полята обилно с бира, излиза по около петнайсетина лева на човек с бакшиша.

Колумбия се оказа една от най-евтините страни относно храна, услуги и хубав живот 

Дори цените в скъпите ресторанти тук отговарят на средните в България, а за качеството и разнообразието е излишно да говорим - всевъзможни меса, морски дарове, разядки, десерти, вина, ром, коктейли... Така че без колебание си подарете приятно изживяване за сетивата и стомаха, като не се притеснявате от сметката.

Подобно на всеки голям град от "Америките", и Богота не прави изключение - тя ни изненадва със супероживен, пъстър и модерен квартал с дискотеки, барове и ресторанти. Вероятно защото е събота вечер, хората са хиляди, носи се невъобразим шум, отвсякъде блестят пищни реклами, улиците са задръстени от коли, но го няма досадното придърпване от нагли келнери на входа на всяко заведение с предложение за евтина вечеря или от младежи, който предлагат кокаин, покана за стриптийз шоу, проститутки и всякакви други неустоими оферти. Както разбрахме впоследствие, северният район "Зона Роса", или "Зона Т", е дом на богатите "боготано" и очевидно - на младите купонджии.

Закусваме вездесъщите бъркани яйца с наденички и аз предлагам да отскочим до отсрещния парк за една разходка преди следобедния полет за Меделин. Шосето е в ремонт и бордюрът е стеснен, затова се налага да извървим стоте метра до входа по леко разкопан тесен коридор. Отдясно от нас е бяла желязна ограда с врата, пред която ни посреща любезна служителка в униформа, поздравява ни и моли да се запознаем с правилата на парка. Съгласяваме се, без да разкриваме, че не знаем испански, и влизаме. Пред нас е голямо езеро, което е опасано от нова оранжева гумена пътека за тичане с разчертани ленти и изписана дължина на трасето в метри - 700, за да сме точни. Обикаляме ги и нито на сантиметър не забелязваме пропадане, изкривяване, изтъркване. Можело значи. Извисяват се високи дървета, посадени са сини и червени цветя, вляво е изградена детска площадка с фитнес на открито, градинари пълзят безшумно като игуани, подрязват храсти, плевят и засаждат.

Буйна зеленина отвсякъде, стряскаща чистота

бягащи ранобудни столичани, някои пък седнали на пейките край езерото, а други се разхождат под слънчевите лъчи.

Веднага мислено изниква пред погледа ми Борисовата градина и разрухата, в която е потънала - съсипаният комплекс "Мария Луиза", където ходехме на плаж и скачахме от кулата преди повече от 20 години, красивото езеро с цъфналите лилии, сега заблатено и с крякащи жаби, пътеките с разбит асфалт, калта, която чистим от маратонките си след всеки дъжд, продавачите на семки и фъстъци, пресъхналите чешми, мръсотията, запустението навсякъде... Става ми тъжно. А като гледам този очарователен, светещ от чистота парк на 12 500 километра от родната София, си мисля, че не е толкова сложно да се направи нещо красиво за хората, уви, не и у нас.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

МТСП предлага 1213 лв. минимална заплата от 2026 г.

автор:Аида Ованес

visibility 92

/ брой: 160

МОН обяви кога ще са ученическите ваканции

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 160

Индийски лекари кандидатстват в Перник

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 160

Свидетел с разказ за издирвания прокурорски син

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 160

Кабинетът дава 1,5 млрд. лв. за ремонти в енергетиката

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 160

През септември тръгва процедурата за Бюджет 2026 г.

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 160

КЕВР предлага допълнително поевтиняване на газа през септември

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 160

Банкоматите ще дават банкноти между 5 и 100 евро

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 160

Коалицията в Берлин раздирана от тежък спор

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 160

Гърция модернизира бреговата си охрана

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 160

Франция е пред политическа криза

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 160

Накратко

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 160

Децата бегълци

автор:Барбара Пейчинова

visibility 70

/ брой: 160

Парите или здравето

автор:Таня Глухчева

visibility 74

/ брой: 160

Как се преподаваше в България преди?

visibility 81

/ брой: 160

Преговорите за следващия бюджет ще са ключови за ЕС

visibility 74

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ