Подземните ракетни градове на Иран

В един съвременен свят, където геополитическите конфликти все повече се определят от възможностите на ракетните сили и системите за противовъздушна отбрана (ПВО), Иран се е оказал в уникална позиция. Техеран не просто развива собствени ракетни възможности, той ги крие под стотици метри скали, създавайки цяла система от подземни градове, способни да издържат дори на най-мощните въздушни удари. Тази стратегия, датираща от ирано-иракската война, се е превърнала в една от най-амбициозните и впечатляващи военно-инженерни програми на 21-ви век.
Според различни разузнавателни и аналитични оценки, в Иран действат до 27 подземни ракетни комплекса, свързани помежду си с тунели и коридори (за излизане на повърхността), пише руското онлайн издание „Военное обозрение“ (ВО).  

Те са разположени по планинските вериги Загрос, 

в пустинни провинции и в близост до стратегически важни обекти. Тези комплекси не само съхраняват и изстрелват ракети, но и сглобяват, тестват и в някои случаи произвеждат бойни глави директно под земята.
Подземната стратегия води началото си от бруталния опит на Ирано-иракската война от 1980-1988 г. Ирак на Саддам Хюсеин предприе масирани въздушни удари срещу ирански градове и военни съоръжения. Иранското ръководство осъзна жизнената необходимост от защита на стратегическите активи от въздушни удари.
След войната Иран пое курс към изграждане на инфраструктура, способна да оцелее дори при ядрен удар. Програмата за подземно строителство стана приоритет. На помощ дойде опитът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), който ръководи ключовите отбранителни проекти на страната. Инженерните части на КГИР, известни със своята строга дисциплина и секретност, започнаха да копаят тунели в планинските масиви из цялата страна.

Архитектурата на подземните градове

Подземните ракетни комплекси на Иран не са просто ракетни бункери и силози. Те са пълноценни военни градове, оборудвани с всичко необходимо за самостоятелна работа за дълги периоди. Всяка система включва няколко ключови компонента.
Стартови позиции. Ракетите се помещават в дълбоки силози и тунели, откъдето могат да бъдат изведени на повърхността за изстрелване чрез специални площадки за изстрелване. Много системи имат мобилни пускови установки, които се движат през подземни галерии и излизат на повърхността само за изстрелване, след което се връщат в убежищата си.
Командни центрове. Под земята се намират защитени командни пунктове, откъдето се контролират бойните операции. Те са оборудвани със съвременни комуникационни системи, включително сателитни канали и оптични линии, които осигуряват стабилна комуникация дори при излагане на електромагнитни импулси.
Системи за животоподдържане. Подземните градове имат собствени източници на енергия - дизелови генератори и, според някои източници, малки ядрени реактори. Има системи за пречистване на вода и вентилация, способни да филтрират въздуха от химически, биологични и радиоактивни замърсители. Запасите от храна и вода са достатъчни за месеци автономна работа.
Работилници и складове. Подземните комплекси помещават работилници за поддръжка на ракети и складове с части. Според западните разузнавателни агенции, именно тук продължава сглобяването и модернизацията на ракетните системи.

Дълбочината на комплексите 

се оценява на между 50 и 500 метра под повърхността. За сравнение, най-мощните проникващи бомби на НАТО могат да проникнат приблизително 60 метра уплътнена почва или 6 метра стоманобетон. По този начин, подземните градове на Иран са теоретично неуязвими за всякакво съществуващо неядрене оръжие.
Сред всички известни подземни комплекси, обект близо до град Язд, главният град на едноименната провинция в централен Иран, заема специално място, добавя изданието ВО. Разположен е на плато, заобиколено от планински вериги и пустини. Тази географска характеристика прави региона идеален за подземни съоръжения: скалата осигурява естествена защита, а разстоянието й от границите намалява вероятността от изненадващо наземно нападение.
Комплексът е бил подлаган на множество атаки, както кибератаки, така и опити за физическо унищожение. Отдалеченото му местоположение обаче прави задачата за унищожаването му изключително сложно инженерно и военно предизвикателство. Дори с най-модерните оръжия вероятността за пълно унищожаване на съоръжението остава минимална.
Според няколко източника, комплексът Язд е мястото, където се работи по сглобяването на усъвършенствани балистични ракети със среден обсег, способни да носят както конвенционални, така, вероятно, и ядрени бойни глави. Предполага се, че тук се намират и стендове за статични огневи изпитания на ракетни двигатели, което прави комплекса не просто складово съоръжение, а пълноценен производствен и изследователски център. 

Ракетният арсенал

„Шахаб“ („Метеор“) е първото поколение ирански балистични ракети, разработени по севернокорейска технология. „Шахаб-3“, с обхват от приблизително 2000 километра, е способна да достигне Израел, Саудитска Арабия и Югоизточна Европа.
„Саджил“ са двустепенни балистични ракети с твърдо гориво, които са значително по-трудни за прихващане от своите аналози с течно гориво. Тяхното разработване представлява пробив в иранската ракетна технология.
„Емад“ е първата управляема балистична ракета на Иран, способна на корекция на траекторията, което я прави значително по-точна от предшествениците си.
„Хадж Касем“, кръстена на убития генерал Касем Солеймани, има обхват от приблизително 1400 километра. Тя е оборудвана с маневрена бойна глава, което значително затруднява прихващането й.

Иран разработва и крилати ракети, които могат да бъдат изстрелвани от подземни позиции, мобилни установки и кораби. Ниската им височина ги прави особено опасни за системите за ПВО.
Ключова характеристика на иранския подход е акцентът върху количеството и разнообразието. Вместо да разработва малък брой високотехнологични ракети, Иран произвежда хиляди ракети с различен обсег и точност. Това създава ефект на „насищане“: дори най-модерната ПВО система не е в състояние да прехваща стотици цели едновременно. 

Непрекъснат конвейер

Един от най-тревожните аспекти за международната общност е информацията, че подземните комплекси не само съхраняват ракети, но и ги произвеждат. Според  разузнаванията на САЩ и Израел, в подземните цехове се работи за модернизиране на съществуващи ракети и създаване на нови образци. Подземният монтаж на ракети решава няколко проблема. Първо, производството е защитено от въздушни удари и саботаж. Второ, компонентите могат да се доставят от различни източници – както местно производство, така и внос – и да се сглобяват на едно място, без да се привлича внимание. Трето, подземните цехове позволяват тестване и фина настройка на системите при пълна секретности
Особено безпокойство представлява работата по съзадавенто на ракети с разделящи бойни глави с индивидуално насочване. Тази технология позволява на една ракета да носи множество бойни глави, всяка от които се насочва към собствената си цел. Ако Иран наистина е постигнал успех в тази област, неговият ракетен потенциал ще се увеличи многократно.
Дори ако наземната инфраструктура, летищата и промишлените съоръжения бъдат успешно унищожени, подземните ракетни системи 

ще запазят способността си да нанесат ответен удар 

Именно това обстоятелство, според много анализатори, е възпирало САЩ и Израел от пряка военна намеса в Иран през последните две десетилетия. Сметката е проста: унищожаването на ядрения потенциал или на ракетната инфраструктура на Иран от въздуха е практически невъзможно, докато наземна операция би изисквала колосални ресурси и би се сблъскала с ожесточена съпротива.
Подземните ракетни градове на Иран са резултат от десетилетия на старателно инженерство, огромни финансови инвестиции и стратегическо мислене. Те превърнаха Иран в една от водещите ракетни сили в света, официално неядрена, но способна да нанесе опустошителен удар срещу всеки противник в региона и отвъд него. Комплексът Язд и други подземни съоръжения символизират нова ера на водене на война – ера, в която дълбочината е по-важна от броя на танковете, а инженерното съвършенство определя изхода на конфликтите още преди да започнат, обобщава „Военное обозрение“.