Зловещото лице на войната

Доц. д-р Петър Ненков 

На 16 март 1944 година са нанесени два силни въздушни удара по София през нощта от англо-американската авиация. Участват 25-30 съюзнически бомбардировачи, построени в 3-5 групи, които влитат във въздушното пространство на България по направление Шкодра - Скопие - Качаник - Враня - София. От височина 3000 - 6000 метра хвърлят своя бомбен товар и позиви над столицата.
При първия удар са пуснати 317 фугасни бомби, от които загиват 43 души, 58 са ранени, а са разрушени 72 сгради. 
При втория удар са хвърлени 3000 фугасни бомби, от които възникват 76 пожара и загиват 12 души. Зенитната артилерия, въпреки мощния огневи бараж, не успява да свали вражески самолети.      

На 18 март 1944 г. през нощта съюзническата авиация атакува със стотици запалителни и фугасни бомби Пловдив, Първомай, Хисаря и други населени места, разположени по маршрута й, но няма данни за жертви сред мирното население. 
На 24 март 1944 г. е нанесен нов нощен удар по столицата от 30 - 40 съюзнически самолета. От фугасните бомби е запален дворецът на царя във Враня. Има попадения в Радомир и Гара Искър, но жертви сред цивилното население няма. 
На 29 и 30 март 1944 г. София е подложена на нов комбиниран нощно-дневен удар. При нощния удар участват 40-50 съюзнически бомбардировача, влетели по направление Шкодра-Качаник-Трън-София и от височина 3000 - 4000 метра хвърлят бомбите си, като повреждат летище Враждебна. Избухват пожари и са убити 11 души.
На 30 март 1944 г. при ясно време се стоварва най-мощният въздушен удар над София, в който вземат участие 600 самолета, от които 450 са тежки бомбардировачи "Б-17" и "Б-24" “Халифакс” и “Митчел” и 150 изтребителя за прикритие П-38 “Лайтнинг” и П-51 “Мустанг”. Те влитат във въздушното пространство на България, на височина 6000 м по направление Тирана-Шкодра-Трън-София на две вълни, като интервалът между тях е 50 минути и това причинява объркване в нашата ПВО.

При бомбардировката възникват 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575 сгради, като сред ударените сгради са тези на: Министерския съвет, Светия Синод, Народния театър и Държавната печатница. Противовъздушната артилерия изстрелва стотици снаряди по съюзническите бомбардировачи, но без особен резултат. 
Поради липса на щаб за ръководство и координация на силите и средствата на ПВО, отново със закъснение, във въздуха са вдигнати общо 77 изтребителя “Ме-109 Г”, “Девоатин-520” и “Авиа-534” от летищата в Карлово, Враждебна, Божурище и Долна Митрополия. Въпреки това, противникът има подавляващо превъзходство в съотношение на силите 7:1. 
При атаката на летците от 3/6 орляк, които единствени от другите орляци успяват да се построят и да прехванат противника, се откроява един уникален случай във въздушния бой. Поручик Христо Костакиев поразява един вражески бомбардировач, който при разпадането си във въздуха поразява още един бомбардировач на противника. Общо са свалени 4 тежки бомбардировача “Б-24” и 3 изтребителя “П-38”.
Да припомним: България се включва във войната на 1 март 1941 г. на страната на Германия, като се присъединява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от Германия, Италия и Япония).
През август 1943 г. британският премиер Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Теодор Рузвелт дават началото на операция "Приливна вълна", чиято цел е да се неутрализират съюзниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.
Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.
Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.
След тази дата София не е бомбардирана повече. Поставената цел от англоамериканците - излизането на България от войната, не е постигната. Тогава усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.
Въпреки всичко, хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са: Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други.