Лирическите "Отражения" на Наталия Ерменкова

"Я - русская,/ давно живу в Болгарии,/ здесь мой дом,/ семья, друзья -/ болгарка я!"... Само това признание на поетесата Наталия Ерменкова ми беше достатъчно, за да обикна нейната емоционална и благородна лирика. За да й повярвам, за да усетя истинност в нейния поетичен свят.
Лирическите "отражения" на Наталия намират своето отражение и в душите ни чрез второто издание на нейната стихосбирка. "Животът е любов" - това е едно от лиро-философските прозрения в тази лирика. Не мога да не отбележа и естетическото присъствие на художниците Слав Бакалов и Милена Георгиева - от корицата до последния цикъл. От началото до края е налице една завършеност на художествения замисъл - и в словото, и в картината, а това все по-рядко се среща в днешното ни книгоиздаване. Така че - похвални думи и за издателство "Фараго"!...
Композицията на "Отраженията" е в осем части или в осем стихотворни цикъла: "Визави", "Долче вита", "Автобус номер 5", "Москва", "Поколения", "Резонанс", "Парадиз", "Театърът на живота".
От последния цикъл бих отбелязал стихотворения като "Към Шопен", "Напътствията на Поета", "Прекрасната Венеция" или стихотворението "Уикенд в Лече", спечелило преди 20 години наградата "Оскар" за поезия в Италия. Една от творбите носи както лично и интимно чувство за любовна обреченост, така и всеобщото чувство на влюбените за взаимност и признателност към Бога: "Господ венчал нас". Става дума за Таско или Атанас, за тази любов, която вдъхновява перото на поетесата. Това също е несъмнено постижение за една жена, "Дева во Христе", която мисли, чувства и живее в стихове. "Море от любов" пък е стихотворение етюдно и разказваческо, което от една обикновена случка, случаен разговор на пейка в градската градина, кара и автор, и читател да плуват в морето на любовта. Това стихотворение може да се изиграе етюдно на сцена...
Второто издание на стихосбирката "Отражения" излиза с препоръка от акад. Благовеста Касабова. Ще ви направи впечатление фактът, че стиховете са на три езика, всички са в оригинал, както Наталия ги е раждала, но не са подредени по езици, а по теми и настроения на автора.
За книгата е характерна ярката метафоричност и образност, лиричност и иносказателност, богатата духовност и, естествено, голямото езиково богатство. Това накратко са онези плюсове, които можем да добавим към нашата аура като читатели, като ценители на таланта.
Бих могъл да направя за вас десетки разбори на стихосложението, емоционални внушения, които авторката е въплътила за нас, читателите. Тя прави това в близо 72 стихотворения в един многоезичен и въпреки това, немного обемен сборник с поезия от висок разряд.
Но задачата ми в този отзив не е да правя разбор на отделни стихотворения. Ще бъда особено радостен като почитател на такава поезия, ако тя, след като я прочетете, докосне и мембраната на вашите сърца.
Завършвам с част от стихотворението "Лейди Осень": "Есен, Вие - старееща Дама,/ не ви е жал за толкоз лунно злато./ В оранжерията сте и тъй, през рамо/ видях как гледате на розата листата./ Есен, Вие сте залез/ печален залез:/ хиляди свещици в синевата./ И като Лейди - горда, величава -/ ще ни захвърлите, отивайки нататък..."