Защитават ли властите у нас националния интерес?

Боян Рашев

Дебатът за бъдещето на Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS) се засилва в целия ЕС. Още в началото на годината над 70 големи индустриални компании и асоциации подписаха т.нар. Декларация от Антверпен, с която предупредиха, че прекомерните енергийни разходи и климатичните политики застрашават конкурентоспособността на европейската индустрия и могат да доведат до деиндустриализация. 
Критики към сегашния модел на въглеродния пазар започнаха да идват и от политическо ниво. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че системата за търговия с емисии създава силен натиск върху цените на енергията и трябва да бъде преразгледана в рамките на по-широката дискусия за конкурентоспособността на европейската икономика.
През последните седмици, особено на фона на енергийния шок от войната в Близкия изток, съпротивата срещу сегашния модел на въглеродна търговия нараства. 11 държави от ЕС настояват за реформа или промени, а над 100 компании предупреждават, че високите цени на квотите увеличават разходите за енергия и подкопават конкурентоспособността на индустрията. 
Темата ще бъде обсъдена и на срещата на върха на ЕС, където лидерите ще призоват Европейската комисия да представи предложения за преглед на ETS до юли 2026 г., с цел да се намали нестабилността на цените на квотите и влиянието им върху цената на електроенергията. 
Сред страните, които настояват за промени, са Италия, Германия, Австрия, Словакия, Полша и Унгария, а чешкият премиер Андрей Бабиш дори нарече настоящата система „абсолютна катастрофа“, която според него е струвала на Чехия около 160 млрд. крони.
Италия вече предприема и конкретни мерки. Рим прие енергиен пакет, чрез който компенсира газовите електроцентрали за разходите им за въглеродни квоти, така че те да не се прехвърлят директно в цената на електроенергията. 
Причината е проста. В европейския електроенергиен пазар най-скъпата централа определя цената на тока за всички, а когато това е газова централа, разходът за въглеродни квоти автоматично влиза в цената на електроенергията. 
Допускането на такъв прецедент би могло да срине цялата климатична политика на ЕС, така че Европейската комисия, политици, лобисти и активисти са в истерия и вече водят медийна война срещу решението на Италия. 
И тук за мен възниква очевидният въпрос: къде е България?
При положение че 11 държави настояват за реформа, индустрията в Европа алармира за загуба на конкурентоспособност, а дори големи икономики като Германия и Италия поставят въпроса за промени, България практически не присъства в този дебат.
Това е странно, защото ако има държава, която има основание да настоява за промяна на ETS, това е именно България. Системата буквално съсипва българската енергетика и въглищните мощности - многократно съм обяснявал как и защо - а индустриалното ни производство продължава да се свива вече четвърта поредна година под тежестта на квотите и скъпия ток. Разширяването на схемата чрез ETS2, която ще обхване транспорта и отоплението на сградите, ще доведе до ново поскъпване на енергията.
С други думи - България би трябвало напълно логично да бъде част от групата държави, които настояват за реформа на ETS, рязко намаляване на цените на квотите и пълен отказ от втора фаза. Вместо това страната ни не се включва активно в тази коалиция, въпреки че други държави със сходни икономически проблеми ясно защитават своите интереси.
Когато редица европейски правителства настояват за промени в система, която оскъпява енергията и подкопава индустрията им, а България остава пасивна, изводът е труден за избягване. Българските правителства - както настоящото служебно, така и предходното редовно - не защитават националния интерес. 

Фейсбук