992 млн. лева са приходите от пощенски услуги през 2025 г.

Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание прие годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2025 г. – анализ на пазара на пощенските услуги. Документът беше представен от председателя на КРС Иван Димитров.
През 2025 г. общите приходи от пощенски услуги в България достигат приблизително 992 млн. лева, което е увеличение с 4,5 процента спрямо предходната година, съобщи Димитров при представянето на доклада.
Основен двигател на пазара остават куриерските услуги, подкрепени от развитието на електронната търговия, докато традиционните писма и пощенските парични преводи продължават да намаляват като относителен дял. Най-голям дял в приходите заемат колетните пратки, следвани от писмата пратки и пощенските парични преводи.
Към 31 декември 2025 г. в България са регистрирани общо 218 пощенски оператора, от които 87 са предоставяли реално пощенски услуги. През миналата година са обработени общо 239 млн. пощенски пратки, което представлява увеличение с 9,4 процента спрямо 2024 г. Значителен ръст се наблюдава при куриерските пратки с тегло до 1 кг, чийто обем достига 76,8 млн. броя, или увеличение със 72 процента на годишна база.
При колетните пратки основен принос за развитието на сегмента имат куриерските пратки с тегло над 1 кг до 32 кг. Техният обем през 2025 г. достига 73,5 млн. броя и е пряко свързан с развитието на електронната търговия. За сравнение, колетните пратки в обхвата на универсалната пощенска услуга продължават да намаляват, като обемът им спада до 0,7 млн. броя, което е понижение с 31,1 процента спрямо 2024 г.
През 2025 г. КРС е продължила работата по разработването на регистър за пощенските кодове в България. Проектът е преминал предвидените етапи на тестване и към момента на представянето на доклада е бил в процедура по обществено обсъждане, съобщи Димитров.
След приключването на обсъждането и разглеждането на постъпилите становища предстои системата да бъде окончателно приета от КРС, а съответната наредба – от Министерския съвет.
Новият модел предвижда запазване на съществуващия четирицифрен пощенски код и добавяне на уникален идентификатор за всеки адресируем обект. Очаква се системата да подобри точността на адресната информация и да улесни доставките. Тя ще може да се използва от пощенските оператори, държавната администрация, бизнеса и гражданите.