Любовта е нашето красиво оръжие - думи за новата книга на Калина Томова

Георги Н. НИКОЛОВ

Като копринени нишки в слънчева тъкан се нижат стиховете в книгата на Калина Томова „Танц на душите“ (изд. Tilia Publisher®Чикаго, 2026), второ преработено издание. Изградена от взаимно преливащите се части „Всичко е любов и светлина“, „Разговори с душата“ и едноименната „Танц на душите“. Интимна лирика, осмисляща светогледа на авторката за красотата и тайнството на две търсещи се във времето и пространството души, неподвластни на праха на делничното...
Какво е всъщност любовта? Мисля, няма стойностен автор, който да не е писал за любовта. Нейната енигматичност се обуславя от светлината на чувствата, от стремежа към взаимност и от хармонията между Мъжа и Жената, сливащи се в неделимо цяло. В уводната си част авторката споделя:
„Защо се срещаме? А после губим се отново? Къде отлитат миговете на взаимност? Кога сме истински? При първото потръпващо докосване или когато вземат връх връхлитащите мисли? Душите пътищата си кръстосват. Разчитат записите скрити. Но ние не познаваме гласа им... И често случва се, недоловили тайните духовни нишки, да се отблъснем глупаво, оплетени в човешките интриги...“

Ти си неразпознатия шепот на вечност...
Уникален, прекрасен, изваян звук на живот...
Ти си капката жива вода, подарила надежда,
възторг и мечта на тази така уморена земя...
Ти си импулсът, който те кара да светнеш,
когато тъмата превземе
и заключи всичките истини,
подменени с илюзорни фалшиви измислици...
Ти си този, който ме търси из неизбродни вселени,
за да види лика ми, да познае душата ми,
да се докосне до моята неподправена същност -
творяща, умееща да вдъхва живот, просветление...
(„Аз съм Жената“)

Лирическият герой в книгата - авторката, сияе в стиховете със своята многостранна същност. Тя е и сила, и носталгия; вечно търсеща взаимност от онзи, „другия“, и готова в името на любовта да пожертва себе си. Излъчва и увереност, че може да надмогне предизвикателствата на битието. Да се извиси над него и да стигне в полет до небосвода, където с любимия ще градят сами своето влюбено съществуване. Така поставя въпроса за смисъла на времето, отредено ни да присъстваме физически на планета Земя. За да може тя и той да се преоткрият. Да повярват в истинския зов на щастието - да обичаш и да бъдеш обичан и да оставиш красотата на влюбения спомен и тогава, когато нас вече ни няма. Истинската красота на отпадащите от календара дни и години е запечатана именно в споделената любов. В нейното могъщество да преобразува вселени; да разпознава доброто от злото и да дарява на людете хармония, правеща ги възвишени и силни. Докосването, целувката, лъчезарният поглед, разменен между партньорите, гарантират оцеляването на хорското множество в цялото му многообразие. Дават му сили да преодолява привидно непреодолими неща. И върху собственото си минало да гради днешния ден, който е само стъпка напред, към желаното утре.
В книгата си Калина Томова е негов изповедник и пантократор. Водител, знаещ цената на споделените чувства, без които всичко около нас би било пусто и сиво. Да споделиш интимното, скрито до сега дълбоко в душата, означава подкана към размисъл и сравнение: а ние открили ли сме святата му същност в храма на откровението? Защото, ако не сме открили обекта на своите въжделения, сме обречени да скитаме сами под дъгата на „обикновеното“, но тъй желано човешко щастие. А ако то все още не е застанало на прага ни?

От капките роса ще те създам...
Да бъдеш чиста, непорочна, светла.
В душата ти ще влея пролетта...
Да си градивна, жизнена, вълшебна.
В сърцето ти звезда ще засадя...
Да свети и да топли всеотдайно.
В очите - ширналите небеса
ще приютя. И ще те целуна тайно...
(„Ще те целуна тайно...”)

Вещ психолог, Калина Томова прекрасно знае, че личното „аз“ все пак не може да съществува само за себе си. То търси ответник на своите въжделения и най-точният остров за това е любовта. Той е и изповедалнята за нашите съмнения, недоверчивост и зле прикрита самота. Без нея дъгата на мечтите ни е сива и безцветна, а всеки нов ден - лишен от смисъл и обречен на сивата делничност. Както самата тя признава, „аз съм личност, дошла сама в този живот, за да дяла камъни.” Т.е., да се изглади душата от своите ръбести ъгли. И когато вече няма какво да се изглажда, настъпва тишина. Трябва да се търси нов път за нейните въжделения и широко разперени криле. Нови копнежи, които да я събудят за следващ живот с неговата скритост и добри, и не чак дотам добри двери към бъдещето. Факт е, че интимната лирика на Калина в „Танц на душите“ е лишена от статичност и познати от други автори откровения. Тук се срещаме с динамичност и готовност за борба в името на енигматично интимното. То също не е статично. Душите на двамата влюбени се сближават, разделят се в стиховете и отново се превръщат в едно неотделимо цяло. Изповедната иконопис на изживяното, или на горещо търсеното, е силно въздействаща. Тя прави читателя свидетел на една душа, на една личност, която жадува есенцията на своя живот. И когато я открие, е готова да му се отдаде изцяло, но и да го брани неотменно от грубостите на деня. Сила за това й придават мечтите: многоцветни и красиви, както впрочем и целият венец от чувства, изплетен от Калина в тази й книга. Но най-важното послание е, че без любов и споделена интимност смисленият живот не е възможен, нито пък желан. Защото отделният човек живее в динамично време и ако не отвърне с взаимност и доверие на нечии чисти чувства, се превръща в сив самотник. Човек трябва да вярва, възвестява ни Калина.
Цялата книга, явно или метафорично, е изтъкана от мечти; от теми за размисъл и от стремеж женското в нея да бъде правилно разбрано и оценено по достойнство. Оказва се, че в много от перипетиите на времето жената е по-силният характер. Тя е борбена в името на щастието си и знае как да се бори за него. Нищо не може да я спре, освен отсъствието на любимия човек:

За любовта е казано много...
Но никога всичко.
Защото любовта е с толкова лица,
колкото души са преминали -
вчера и днес, тук и навсякъде.
И все пак, тя е подобна у всеки един.
Ако наистина е любов!
(„Изповядано за любовта“)

Много добри думи могат да се кажат още за стихосбирката на Калина Томова „Танц на душите“, ала поезията трудно се разказва - тя трябва да се прочете. Сигурен съм, че книгата ще се превърне в настолно четиво за мнозина от нас и ще бъде разгръщана пак и пак. А това е най-голямото признание за всеки автор, нали!