Легалният бизнес плаши с бум на нелегален хазарт

Какво се случва, когато един легален и строго регулиран пазар бъде силно ограничен, но търсенето на услугата остане? Това е въпросът, който Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) поставя във връзка с подготвяните промени в Закона за хазарта. Според браншовата организация рискът не е хазартът да изчезне, а голяма част от него да се премести там, където държавата трудно може да го вижда, контролира и облага – в сивия и нелегалния сектор.
Представители на малкия и средния бизнес предупреждават, че ако ограниченията доведат до очакваното според разчетите на сектора затваряне на около 800 лицензирани игрални зали, освободеното място на пазара няма непременно да остане празно.
"Хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Въпросът е дали хората ще играят при оператор, който има лиценз, плаща данъци и подлежи на контрол, или дейността ще се премести там, където държавата няма тази видимост", е позицията на председателят на браншовата организация Милен Тотев.
От браншовата организация предупреждават, че ако изискванията за отстоянията не отпаднат, около 800 легални игрални зали могат да бъдат принудени да затворят, а по разчети на сектора до 20 000 души да останат без работа. Засегнати ще бъдат и оператори с вече платени лицензи за години напред, включително за 10-годишни периоди, които могат да бъдат принудени да прекратят дейността си преди изтичането им. Представители на сектора вече предупреждават за този риск за действащите лицензи, като казват, че вече са платили по 150 хиляди евро лиценз средно на зала за година. От Сдружението подчертават, че лицензирания оператор може да бъде проверяван, санкциониран и при нарушения да загуби правото си да работи. Нелегалният оператор по дефиниция действа извън тази система.
СОХИДБ вече е заявила готовност да приеме сериозни ограничения върху рекламата и не оспорва необходимостта от защита на децата, младите хора и уязвимите групи. Но според организацията трябва да бъде запазен механизъм, чрез който потребителят ясно да разпознава кой оператор притежава български лиценз и кой работи извън закона.
Според браншовата организация ограничаването на агресивната реклама и ясното обозначаване на лицензирания оператор са две различни неща.
По разчети, представени от членове на сдружението, при масово затваряне на игрални зали потенциалният отрицателен ефект за държавните приходи може да достигне над 400 млн. евро, като в тази оценка се включват преки данъци и други плащания, свързани с дейността.
За организацията истинският въпрос пред законодателя не е дали хазартният сектор трябва да бъде регулиран. Той вече е регулиран и лицензиран. Въпросът е как държавата да ограничи рисковете от хазарта, без едновременно с това да създаде по-благоприятна среда за операторите, които не плащат лицензи, данъци и осигуровки и не подлежат на същия контрол.