От трибуната на ООН: Президентът Илияна Йотова призова Черно море да се превърне в зона на сигурност

Президентът Илияна Йотова призова от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност - зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи.

Сигурността в Черноморския регион

Сигурността и стабилността в Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките й измерения бяха основната тема в изказването, което българският държавен глава направи на френски език по време на общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН.
Президентът Йотова, която оглавява българската делегация на форума, подчерта, че бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, а на онези, които успеят да изградят доверие.
"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав носят риск от продоволствена криза. Президентът Йотова постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.
Тя заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани държави постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. "Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации", подчерта Илияна Йотова.
"Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат живота на хиляди хора и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия", призова държавният глава.

"Няма военно решение" за Украйна

"Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции", призова Илияна Йотова. "Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем." Тя отново подчерта, че няма военно решение за Украйна. "Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия", подчерта Йотова.

Призив за по-активна роля на Европа

Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. "Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността - договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването", категорична бе Илияна Йотова. "Необходима ни е визия за следващия ден по формулата "Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност", изтъкна тя.

Политически решения за Близкия изток

От трибуната на ООН президентът Йотова отдаде своята почит към паметта на капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия. Държавният глава подчерта в тази връзка необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. Палестинското ислямистко движение "Хамас" няма място в бъдещото управление в Ивицата Газа, каза президентът Йотова и потвърди подкрепата си за решаването на израелско-палестинския конфликт на основата на съвместното съществуване на две държави.
България подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право, заяви президентът Йотова, имайки предвид затварянето на Ормузкия проток заради войната между САЩ и Иран.
"Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти", посочи държавният глава Илияна Йотова. Тя подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол върху оръжията, и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Тази архитектура трябва да бъде приложена включително по отношение на Иран, който е необходимо да изпълнява своите международни задължения, отбеляза Йотова. 

Акцент върху развитието и сътрудничеството

Президентът заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024-2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. "Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация", изтъкна Илияна Йотова.
Президентът подчерта, че изкуственият интелект трябва да се развива в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство да остане за мирно и безопасно използване.
Акцент в изказването на държавния глава също така бяха правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови, за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще", заяви Йотова, като в същото време подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. 
По думите на президента на България днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията - до действия и резултати“, изтъкна президентът.

Реформа на ООН

Илияна Йотова подчерта необходимостта от реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност.
България подкрепя разширяването на Съвета както с постоянни, така и с непостоянни членове, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група, заяви президентът.

Против двойните стандарти

Президентът се обяви против двойните стандарти за "малки и големи държави". Това означава световен ред на правила - от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти, отбеляза Илияна Йотова.
Тя каза, че България ще продължи да бъде последователен защитник на този ред и на една силна, ефективна и активна ООН.
"Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие", обобщи държавният глава. "Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът - по-силен от езика на омразата, а мирът - по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност", подчерта в заключение българският президент.