Шестима медици от УМБАЛ "Св. Георги" са привлечени към наказателна отговорност за източването на НЗОК

Шестима души са привлечени към наказателна отговорност при разследването на предполагаема схема за неправомерно получаване на средства от бюджета на НЗОК чрез фиктивни хоспитализации. Трима от обвиняемите са задържани за срок до 72 часа. Това съобщи окръжният прокурор на Пловдив Ваня Христева на брифинг за резултатите от мащабната операция в УМБАЛ „Св. Георги“, проведена на 5 октомври.
В рамките на операцията са извършени общо 40 претърсвания и обиски. Процесуално-следствени действия са проведени и в две клиники, както и в два медицински центъра на територията на Пловдив и Карлово. Основната версия, по която работят разследващите, е за организирана схема, при която са били отчитани фиктивни хоспитализации и медицински дейности с цел неправомерно получаване на публични средства.
При първоначалната акция са били задържани общо 10 души – шестима лекари и четири медицински сестри. Сред тях е началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на МУ в Пловдив. Първоначално задържанията бяха за срок до 24 часа, като към обяд днес част от лицата вече бяха освободени.
Наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов разкри, че разследването е започнало преди няколко месеца след сигнал за голям брой хоспитализации в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“. По думите му последвалата проверка показала, че за период от три години НЗОК е изплатила около 12 млн. евро за дейността на клиниката. За същия период са отчетени приблизително 24 000 клинични пътеки при леглова база от 49 места.
След анализ на информацията и разпити на свидетели, включително лекари от самата клиника, разследващите стигнали до данни, че част от отчетените като хоспитализирани пациенти изобщо не са посещавали лечебното заведение. Други са идвали само за вземане на кръв, въпреки че по документи са били приети за болнично лечение. Според Пехливанов има случаи, при които санитари и лекари са давали кръв вместо пациенти. 
Разследващите разполагат и с данни, че престоят на пациенти умишлено е бил съкращаван, за да се освобождават легла и да могат да бъдат отчитани нови клинични пътеки.
Пациентът се превръща в пътека, самата клинична пътека се превръща в приход, а медицинската дейност се превръща в средство да се реализира този приход. Става въпрос за „цял спектър от неприемливи практики“, които според прокуратурата нанасят щети не само на бюджета на НЗОК, но и на доверието в лекарската професия", поясни прокурорът.
Друг акцент в разследването е медицински център, свързан с началника на клиниката и членове на семейството й. Според прокуратурата от този център са генерирани около 5000 направления за хоспитализация в Клиниката по ревматология. Разследващите твърдят, че са установили случаи, при които направленията са създавани дистанционно, след като в системата е бил регистриран фиктивен преглед. След това съответните лица са били отчитани като насочени за болнично лечение.
Прокуратурата проверява и случаи на повторни хоспитализации, при които, според Пехливанов целта е била плащане както към клиниката, така и към медицинския център, издал направлението. Разследването обхваща и начина, по който част от получените от НЗОК средства са се отразявали върху възнагражденията в клиниката. По думите на наблюдаващия прокурор допълнителните средства са разпределяни по точкова система, като размерът на възнаграждението на лекарите е бил обвързан и с броя на извършените хоспитализации. Началникът на клиниката е получавал значително по-голям брой точки, като една точка се е равнявала на около 1000 лева. 
Прокуратурата е установила и лекари в клиниката, които категорично са отказвали да участват в предполагаемата схема. Те са получавали по-малко легла, на които да приемат пациенти, което впоследствие се е отразявало и върху възнагражденията им. Пехливанов разкри, че част от разпитаните лекари са признали за съществуването на порочни практики. Някои от тях описали усещането си с думите, че са се чувствали като „търгаши на здраве“, но с времето са се примирили с начина, по който е организирана работата в клиниката. На сутрешни съвещания фокусът понякога не е бил върху състоянието и лечението на пациентите, а върху броя на свободните легла и възможността да бъдат приемани нови хора. Сред най-сериозните твърдения на прокуратурата е случай, при който пациент е трябвало да бъде изписан въпреки лоши показатели. Тогава е била взета кръв от друг пациент с добри резултати, за да могат лабораторните показатели да позволят изписването на първия човек. Целта е била леглото да бъде освободено за следваща хоспитализация и съответно за отчитането на нова клинична пътека.