Говоря конкретно за вас, за самозвания корпоративен елит

Сутрин е. Понеделник. Гледам ви как се влачите, едни такива офисно фризирани, парфюмирани, излъскани, сякаш отивате на Оскарите, а не да попълвате екселски таблици. Разбира се, в ръцете стискате картонена чаша с надпис „Мотивация“. Така никой няма да разбере какво си мислите, а именно - „Господи, дано и днес никой не разбере, че нямам никаква представа какво правя тук!“. Спокойно, няма да ви разкрият. Всички са заети със същото. 
Говоря конкретно за вас, за самозвания корпоративен елит. За „стратегическите“ шефове, за важните секретарки, които пазят кабинетите с агресията на питбул, и за новото творение на капитализма „тиймлидерите“. Тези генерали без армия, чиято основна функция е да организират тиймбилдинги с пица, да препращат имейли и да пишат постове от типа - „днес научих 5 урока за лидерството от моето куче“. Хора, за които властта е единственият заместител на липсващия характер.
За да имитираш дейност, се иска актьорски талант за Народен артист. Отваряш три сложни Ексела (които някой стажант е направил), пускаш една дълбока въздишка тип, „нося кръста на цялото човечество“, гледаш критично в монитора, сякаш решаваш кризата в Близкия изток, и вдигаш телефона с ледено изражение „Много е спешно, в среща съм!“. А срещата всъщност е със собствената ви интелектуална празнота. Разхождате си я от 9 ч. до 5 ч. по коридорите като маркова чанта.
Истинската България, тази, която реално изнася държавата на гърба си, не е по офисите със „синергията“ и смутитата. Тя е в хората, които наистина създават стойност с ръцете и умовете си, без да имат нужда от титли на английски, за да се чувстват значими. В онези, които нямат нужда от „ведра усмивка“, за да скрият глупостта си, защото имат честност в очите и реален труд в биографията си. На тях пожелавам успешна седмица. На останалите - ползотворен брейнсторминг с празнотата!

Фейсбук