Лятната енергетика свърши: Минаваме в недостиг и екстремни цени!

Започвам с наблюдение, което ме кара да си задавам въпроси. Официалните планове за годишното спиране на 6-и блок на АЕЦ Козлодуй бяха за периода 10.10-21.11. Незнайно защо обаче блокът бе спрян два дни по-рано и до края на ноември. Това са над 50 дни за презареждане, което отива доста отвъд нормалното (30-35 дни). Сигурно има логично обяснение, но то не е в прессъобщенията. Освен това означава, че енергетиката ни ще остане без половин АЕЦ Козлодуй в период, в който вероятно ще минем през студени капризи на времето и отоплението ще работи.
Още през първия ден на пълно отсъствие на 6-и блок (днес) средната цена на тока на пазара "Ден напред" в България излетя до 241.49 евро/MWh. Изпреварихме тазгодишния европейски шампион Италия, като пред нас остават само Албания, Унгария и Румъния. Всъщност високите цени в Югоизточна Европа се дължат в голяма степен на спирането на блока - България играе ролята на регионален износител от последна инстанция цяло лято - в условията на скъпи газ и емисионни квоти и дългосрочно неработеща АЕЦ в Румъния. Засега няма вероятност последната да заработи в обозримо бъдеще, тъй като водите на Дунав не се покачват. На запад днес явно е духнал вятърът и цените са необичайно ниски, но това е временно явление.
Въпреки нетния внос през нощта, днес може и да завършим денонощието с нетен износ, защото е слънчево, а батериите ще пренесат голяма част от излишъка към вечерните часове. Това обаче ще се случва все по-рядко, а през ноември ще стане по-скоро изключение. Още в началото на следващата седмица идват облаци, студ и дъжд, тоест скок на потреблението с поне 1000 MW. Нива до 6000 MW средноденонощен товар през ноември са напълно реалистични и ще бъдат надхвърлени при наистина студена вълна.   

В такава ситуация България винаги е имала едно работещо решение: Палим котлите! 

Да, ама не, защото наличните вече са запалени. Големите ни лигнитни централи работят твърде близо до максималния си капацитет още от началото на текущата седмица. Най-продуктивната ни централа днес вече е държавната ТЕЦ Марица изток 2. Тя оперира със 6 от 8 блока и текущо дава около 1100-1200 MW. ТЕЦ Марица-изток 3 (не знам още дали е на КонтурГлобал или вече е продадена?) работи с останалите си два блока. ТЕЦ Бободол работи само с един, защото не може с повече. Дори димитровградската ТЕЦ Марица 3 участва в микса. Разбира се, големите ВЕЦ ще бъдат по-активни, но водата в тях трябва да бъде пазена за зимните пикове на натоварването. Всичко това означава, че в системата практически няма резерв, което не е нормално.
На теория ТЕЦ AES Гълъбово все още съществува. На практика е консервирана и има нужда поне от месец подготовка, за да се включи. Това ми се струва вероятно само ако държавата сключи с AES дългосрочен договор (поне за година) за изкупуване на условия, подобни на тези за държавната централа. Трябваше отдавна да се е случило, но уви - явно пак чакаме да опре ножът до кокала...

В резюме: От днес до края на ноември България ще разчита основно на лигнитните си ТЕЦ. Те обаче съвсем не са в оптимална форма. Същото се отнася и за Мини Марица-изток, от които изведнъж ще се очаква да вдигнат бързо добива. Често ще бъдем в ролята на вносител, което ще вдига много цените в целия регион. 250 евро/MWh ще бъде долна граница през работната седмица - често ще виждаме среднодневни цени над 300 евро/MWh. 
Нищо от това не е неизбежно. Давам само един пример. Ако се премахнат плащанията за въглеродни квоти, лигнитните ни ТЕЦ могат да работят непрекъснато, на пълна мощност и при спазване на изискванията за качество на въздуха при цена от 65 евро/MWh. Обаче явно никой в България (нито в Европа) няма нужда от изобилна, надеждна и евтина енергия и силна енергийно-интензивна индустрия, която може да процъфтява само в такива условия. Само при подобни цени на електричеството можем да мечтаем за "спешна тотална електрификация" и намаляване на дела на вносните нефт и газ в крайното енергийно потребление в Европа. Но явно и това го искаме само на думи... 

Фейсбук