За някои основни кандидати на предстоящия президентски вот

Кампанията за избор на президент и вицепрезидент на практика вече започна. Ясни са и всички участници. Едва ли веднага ще излезе социологическо проучване с реални прогнози за резултата от предстоящия вот. Но очевидно поне на този етап се очертават четири двойки с шансове да постигнат сериозен резултат.
Действащият президент във всяка кампания се разглежда като фаворит. Илияна Йотова е най-опитният политик на терена, не само заради деветте години като вицепрезидент и също толкова сериозния опит като евродепутат. Основната разлика между нея и другите кандидати е, че тя има политически опит и преди да бъде кандидат за изборна длъжност. Йотова не е част от модерните напоследък политици, които влизат в политиката този месец, за да станат веднага депутати или министри.
Нещо повече, във вече далечната 1997 година Илияна Йотова напуска позицията на основно лице на единствената тогава телевизия БНТ, за да започне работа на „Позитано“ в най-тежкия дотогава момент за БСП от началото на Прехода. Тогава в партийната централа няма парно, спират тока и рядко дават заплати. Самото решение да направи тази стъпка показва принципи и характер, които за съжаление невинаги носят в политиката само позитиви. На тази позиция Йотова изкарва „два мандата“ или 8 години. Това я прави един от малкото, ако не и единствения кандидат за президент, на когото не му липсват първите 7 години политически опит преди да предяви претенции за депутат, кмет или министър.

Извървяният дълъг път я прави политик и държавник 

с балансирани позиции, който не изпада в крайности и не се изкушава от краткосрочните политически дивиденти на популизма. Като действащ президент тя постоянно е обвинявана, че не заема позиция „достатъчно близо“ до тази на партньорите от ЕС и НАТО, и в същото време, че не заема и крайно русофилска позиция, каквато очакват от нея много от членовете и симпатизантите на БСП. 
По същия начин е обвинявана, че не е достатъчно отдалечена от новото мнозинство и премиера Радев, че не е достатъчно близка до социалистите и не помага достатъчно на партията, в която е направила кариера. Парадоксално към нея нямат претенции само от ГЕРБ и ДПС, които единствени не са получили нищо, откакто тя е президент. Всъщност основното й решение в месеците, откакто е държавен глава, е да предпочете рисковата кандидатура на Андрей Гюров за служебен премиер пред всички останали кандидати, които са близки до ДПС и ГЕРБ.
Всъщност Йотова е действащ президент и се опитва максимално да се придържа към отредената й по конституция роля – да олицетворява единството на нацията. Това не може да става със заемането на крайни позиции. Росен Плевнелиев правеше отвратително впечатление със своите изказвания като президент, защото те бяха твърде едностранчиви и се споделят само от малка част от българите, живеещи най-вече в центъра на София.
Донякъде подобен ефект би имало поведението на Йотова, ако тя примерно заема крайните позиции на „Възраждане“. В България наистина има мнозинство, което храни добри чувства към Русия. Но дори значителна част от тези хора поне в началото не приветстваха руската намеса в Украйна. На по-твърди позиции в подкрепа на действията на руския президент Путин мнозина българи застанаха най-вече възмутени от грозната русофобска пропаганда и крайните, дори расистки залитания, които е логично да притесняват всички славяни.
Като президент Илияна Йотова прецизно се придържа към позициите на огромното мнозинство от българските граждани, които искат мирно решение на конфликта. Крайните русофоби, които искат Зеленски да влезе в Москва, както и крайните русофили, които очакват руснаците да окупират цяла Украйна, са малцинства. Сигурно тези крайни русофили са няколко пъти повече от крайните русофоби, но и двете групи заедно са 

по-малки от мнозинството, което иска мир, 

колкото това мнозинство да е мълчаливо и тази гледна точка да е заглушена от шумните по-крайни позиции. Сигурно с това поведение Илияна Йотова не мобилизира максимален брой избиратели. Но това, което е позволено на борещите се да пренаредят партийната карта и да мобилизират партийния си вот, не е позволен на действащ държавен глава, който носи отговорност пред целия народ.
Подобен подход президентът Йотова демонстрира и във вътрешната си политика. Обвиняват я за това, че има добър диалог с новото мнозинство в парламента, същите хора, които цяло десетилетие критикуваха Румен Радев за демонстрираната от него ярка алтернативност, и за това, че не тръгна към „национално съгласие“ с Борисов и Пеевски. Но без да влиза в конфликт с нито едно от трите правителства, с които има опит като президент, Йотова демонстрира по-голяма диалогичност. 

Едновременно с това тя не спести критики 

нито към премиера Андрей Гюров за неадекватното му посещение в Киев и действията му там, нито към настоящия министър на външните работи, чиито действия също бяха критикувани от държавния глава. В същото време най-знаковата политическа фигура в нейния инициативен комитет е на лидера на БСП Крум Зарков. Действащ държавен глава не може и не бива да прави по-сериозен жест към нито една партия.
Дори и в предизборната кампания Илияна Йотова не излиза от ролята на действащ президент, независимо как това се отразява на шансовете й да бъде преизбрана. Безспорно за мнозинството български граждани тя е най-солидният кандидат. Основен проблем за нея ще бъде каква част от тези хора ще излязат да гласуват, тъй като в България традиционно позитивните кампании по-трудно мобилизират избиратели.

Съвсем различни са позициите, от които тръгват другите двама основни претенденти 

поне за участие в балотажа – Костадин Костадинов и Андрей Гюров. Самото решение на Костадинов да бъде кандидат за президент вместо очевидно имащия по-големи шансове за успех Петър Волгин показва, че на първо място в тази кампания се поставят партийните интереси на „Възраждане“, а не голямата цел да се спечелят изборите. Костадинов ще търси мобилизация, която да му даде по-висок резултат в сравнение с този на партията на парламентарните избори.
В никакъв случай обаче не бива да се подценяват или отричат качествата му на партиен лидер и ракета носител за „Възраждане“. Костадинов се утвърди като един от най-грамотните парламентарни оратори. Тръгвайки от съвсем други политически позиции далеч от русофилството, той успя на поредица от избори да консолидира крайния русофилски вот почти до степен, до която го правеше навремето Волен Сидеров. Със сигурност голямо предимство на всеки избор му дава възможността да обещава политика, която няма да му се налага да изпълнява, и Костадинов е много прецизен в тази роля на перманентен опозиционер. Безспорно той превъзхожда Андрей Гюров като политик и само монополът на т. нар. „жълтопаветници“ в националните медии му пречи да бъде сигурен участник в балотажа.
Огромното влияние, което групировката ПП-ДБ има в националните медии, не може да не се отрази на изборите и със сигурност дава на Андрей Гюров важен бонус с потенциал да го вкара в балотажа. Подкрепящите го сили ясно и отрано разпознаха евентуален кандидат на „Възраждане“ като първо препятствие, както и обстоятелството, че Йотова е фаворит на балотажа. По тази причина от поне три седмици се игнорира както „Възраждане“, така и потенциалният им доскоро кандидат. Всички журналистически въпроси се насочват към едва ли не сигурния балотаж между Йотова и Гюров и медийните коментатори и анализатори буквално биват изнудвани в ефир, за да кажат, че все пак Гюров има шансове срещу Йотова.
Безспорно той влиза в кампанията консолидирал напълно вота на ПП и ДБ като последен техен министър-председател, макар и служебен. 

Носи и ореола на българския премиер, посетил Украйна 

и подписал „даването“ на 20 милиона от българския бюджет за украинската кауза. Бетонирането на тази подкрепа му дава шанс за балотажа при по-голяма мобилизация вдясно, но и слага доста нисък таван. Мнозинството българи не одобрява това войнствено и крайно антируско поведение.
Пред евентуалното разширяване на неговото влияние има и проблеми. Опитът му като политик и държавник е кратък и по-скоро формален. Позицията му в БНБ и респективно в „домовата книга“, която го направи служебен премиер, също е спорна. Той дължи тези свои успехи на гласовете на ГЕРБ и ДПС, респективно на Борисов и Пеевски, като част от договорките на „сглобката“. В същото време Йотова и Костадинов са избирани многократно пряко от българските граждани. На Гюров му тежи и биографията. Коментарите, че преди да влезе в политиката, е бил инструктор по голф се цензурират от национални медии донякъде, но никой не ги опровергава.
Проблемите с кандидатурата на Гюров може да вдигнат шансовете дори за участие в балотажа на един кандидат, чието име почти не се коментира. Кметът на Елин Пелин Ивайло Антонов е независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Но при липсата на партиен кандидат на ГЕРБ 

е възможно да акумулира подкрепа 

от избирателите на втората политическа сила. Мнозина гербери са недоволни от това, че лидерът на партията Бойко Борисов едва ли не подарява участието на Гюров в балотажа. Кандидатурата на Симеонов е шанс за протестен вот. Макар и не много известен, той е избиран мажоритарно като кмет и има далеч по-сериозен политически и управленски опит от опонентите му вдясно. Там подводните течения са очевидно много силни предвид и опасенията, че Гюров всъщност се готви след изборите да оглавява нов политически проект.
Извеждането на преден план на тези кандидати в никакъв случай не означава, че изборите са предрешени и останалите кандидати нямат никакви шансове. Кампанията тепърва предстои, а изненади на президентски избори се случват периодично. Затова трябва в много голяма степен да си дават сметка именно избирателите на БСП, защото евентуалният успех на Илияна Йотова е шанс партията да остане представена на високо ниво в българската политика през следващите години.