Финансовият министър: Свиваме разходите със 750 млн. евро в бюджет 2027 г.

Правителството подготвя мерки за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите с очакван общ бюджетен ефект от около 2,2 млрд. евро, от които 750 млн. евро ще бъдат спестени чрез свиване на разходите. Това каза министърът на финансите Гълъб Донев по Нова телевизия.
По думите му преодоляването на бюджетния дефицит не може да се постигне само с допълнителни приходи. Министерството прави оценка на всички разходи, започвайки от капиталовите проекти, и подготвя преструктуриране на неефективни звена в държавната администрация. Донев посочи, че финансирането на неефективни проекти ще бъде ограничено, а разходите за прекалено раздути административни структури ще бъдат намалени. Целта е публичните средства да се насочват към дейности с по-висока ефективност.
Финансовото министерство предлага и еднократен данък върху свръхпечалбите. При определянето на облагането ще се отчита дали увеличението на печалбата е резултат от инвестиции, внедряване на технологии, подобрена организация на работа и разширяване на дейността, заяви министърът.
По отношение на банките Донев каза, че той и експертите в министерството не очакват данъкът да доведе до повишаване на лихвите по кредитите. По негови данни печалбите на банките са нараснали с 588 на сто през последните пет години. Той определи този ръст като свръхпечалба и добави, че присъединяването към еврозоната е освободило значителен ресурс, поддържан преди това като резерви в БНБ. Министърът аргументира позицията си и с това, че банковата печалба обикновено се разпределя като дивидент между акционерите, докато кредитирането се финансира от други източници, включително депозитите на гражданите и предприятията.
Попитан за предупрежденията на управителя на БНБ Димитър Радев за възможно поскъпване на кредитите и ограничаване на икономическата активност, Донев заяви, че това е позиция на управителя, а не колективно становище и решение на Управителния съвет на централната банка. Той съобщи, че в петък ще има среща с Радев.
По думите му министерството е проучило опита на други държави от Европейския съюз, включително от еврозоната, в които съществуват постоянни данъци върху лихвения марж на банките. Според Донев там не се наблюдават посочените негативни последици за кредитирането и лихвените равнища.
При търговските вериги ще се прави разграничение между печалба, натрупана вследствие на пазарната конюнктура, и увеличение, произтичащо от разширяване на бизнеса, увери министърът. Той посочи, че печалбата на верига с 50 магазина не може да се сравнява механично с тази след увеличаването на обектите до 100. Ще се отчитат и резултатите от новите технологии, подобрената организация и въвеждането на нови продукти.
На въпрос дали данъкът може да възпира компаниите от повишаване на цените Донев определи подобен ефект като по-скоро пожелателен, отколкото сигурен на практика. Той припомни облагането на свръхпечалбите в енергийния сектор по европейския регламент от 2022 г.
Министърът увери, че законовите срокове за подготовката на бюджета за 2027 г. ще бъдат спазени. На 5 и 6 октомври представители на Европейската комисия ще бъдат в България за обсъждане на бюджетните параметри. До 15 октомври страната трябва да представи бюджетната си рамка на Комисията като член на еврозоната, а след тази дата проектобюджетът ще бъде внесен и в Народното събрание.
Донев припомни, че заради процедурата при прекомерен дефицит България следва да се придържа стриктно към заложените параметри за нетните разходи през отделните години.
Той определи условията по новопоетия вчера държавен дълг като изключително благоприятни. По думите му опасенията, че жалбите в Конституционния съд срещу бюджетния дефицит ще попречат на финансирането, не са се оправдали.
По темата за облагането на домашната ракия министърът съобщи, че предложеният за обществено обсъждане текст на параграф 38 ще бъде преработен, за да не допуска двусмислени тълкувания.
Целта на експертите е била да се ограничи продажбата на ракия с неясна технология на производство и неизвестно качество в заведения, ресторанти, къщи за гости и други обекти заради рисковете за здравето и живота на потребителите, обясни той.
„Никой няма да ходи в хладилниците в къщите да рови и да търси“, каза Донев и увери, че не се посяга на традициите, свързани с домашната ракия. По думите му действащите разпоредби в Закона за акцизите и данъчните складове относно продажбата остават непроменени.
Министерството вече е получило предложения в рамките на общественото обсъждане, които ще бъдат взети предвид при редакцията на текста, добави той.
Попитан за печалбите на „Лукойл“, Донев заяви, че не разполага с информация за текущия марж на компанията, и насочи въпроса към министъра на икономиката и вицепремиера по икономическите въпроси. Той припомни, че свръхпечалбата на дружеството вече е била обложена по европейския регламент от 2022 г. Според него повторно облагане за същите референтни години няма да има ефект.
Министърът свърза поскъпването на горивата с прекратяването на вноса на руски петрол и преминаването към доставки от други източници. По думите му България се е отказала от дерогацията по-рано от позволения срок, а разликата в цените на суровината се е отразила върху крайните цени.
Донев заяви, че въпреки поскъпването горивата в България остават сред най-евтините в Европа. Според него сравненията трябва да отчитат както държавите, които продължават да внасят руски петрол, така и тези, в които се прилагат административни тавани на цените.
„Еврото като валута не е виновно за ръста на цените“, каза министърът. Той обвини предходното правителство, че не е оценило достатъчно добре готовността на бизнеса и гражданите за присъединяването към еврозоната и не е предприело необходимите мерки за защита на потребителите.
Според Донев липсата на контрол и недостатъчните мерки срещу спекулата са позволили поскъпване на стоки и услуги. Той заяви, че в магазини и при услуги „един лев стана едно евро“, и добави, че при липса на контрол подобни ефекти биха настъпили и при въвеждането на друга валута.
България е в процедура по свръхдефицит, това е процедура, която ние заварихме. Трудно можем да бъдем обвинени за нея. Тази година дефицитът ще е много над 3%, дали 5 или 5,7% няма значение. Нашето правителство трябва бързо да се справи, поели сме ангажимент и ще предложим мерки. Стои въпросът кой ще бъде обложен, кой ще помогне. Нашият избор е ясен: тези, които не могат да се оплачат през последните години от липса на печалби, които имат нисък данък, които изнасят от печалбите си, които са относително защитени, правят добри печалби, а не домакинствата, не обикновените хора, за които правим облекчение.
Така коментира по БНТ вицепремиерът Атанас Пеканов облагането на свръхпечалбите в бизнеса. Според него темата е дискутирана в Европа и ЕЦБ е изказала мнения за държави, които са наложили данък на свърпечалби като Испания, Литва, Португалия.
"Ние сме направили дизайн по ЕЦБ - не върху нетния лихвен данък, а върху тяхната печалба. Все пак по въпроса как да се затвори свръхдефицитът правителството е водещо - ние преценяваме къде са рисковете, някой трябва да помогне в тази ситуация. Най-лесно беше да вдигнем други данъци, които ще се отразят на домакинствата. Трябваше да решим дали да се помогне на тези, които имат трудности, или на богатите. Вдигаме данък върху имущество, което е поскъпнало, и на някои автомобили.
Това е политическо - дали да помогнеш на хора с трудности или тези които са добре. Нека хората с деца да използват развитието им, да си взимат касови бележки и 2000 евро ще се приспадат от данъчната им основа. Данъчните облекчения за всички родители ще остават в семействата", обясни вицепремиерът.
Пеканов очерта 6 сектора със свръхпечалби: на банките с 588% се е вдигнала печалбата за последните 5 г. Другите сектори основно са чуждестранна собственост и се разчита, че трябва да допринесат.
"МВФ предлага да се откажем от плоския данък, но ние няма да го правим, защото сме поели такова обещание. Случва се и административна реформа - всяка седмица министерствата намаляват щата си. Опозицията вкара ракията в ежедневието - нито Гълъб Донев, нито някой друг ще ходи да проверява. Отнася се за непозволена продажба без платен акциз.
Тези, които въртят икономиката - имат мощности, инвестират в производство, не ги облагаме с такъв данък. Обратното - въвеждаме ускорена амортизация от 2 на 1 г. за въвеждане на ИИ и дигитализация", каза Пеканов.
Той спомена, че за момента няма да има увеличение на такса смет - няма да се въвежда новата система. "Инфлацията е достатъчно висока и няма нужда всичко да се индексира. Където има монополна сила държавата да се намеси през данъчни мерки", смята Пеканов.