В скута на Тръмп

Новината за включването на страната ни в Тръмповия Съвет за мир дойде като гръм от ясно небе. По ред причини има защо да отправим намръщен и уплашен поглед към уж ясното небе. 
Първо, решението за присъединяването на България в такава организация е взето напук на нормалната политическа логика и отговорно държавническо мислене. В последните часове на своето президентство Румен Радев е отхвърлил поканата на Тръмп с необоримия довод, че не е редно такова геополитическо решение да се взима в 12 без пет преди избори. В този смисъл кабинетът прилича на покерджия, играл с карта на сляпо, без да калкулира поне повечето опции. Или че кабинетът е хванал тръгналия влак в движение, без да мисли как ли той ще стигне до крайната гара.
Второ, решението е взето "на пожар", без никакви консултации с бъдещия президент Илияна Йотова и парламентарните сили, със съответните парламентарни комисии, с водещи експертни формации. Това, че кабинетът е взел решението по-малко от 24 часа преди премиерът да замине за Давос, звучи като решение, взето "на тъмно", зад гърба на България. Като отчетете, че става дума и за кабинет с изтекла годност, нещата вече замирисват на полулегитимност, на невежествено своеволие и авантюризъм с държавността.
Трето, по света вече критикуваха, че въпросният съвет е предназначен за нарцистичната употреба на една-едничка личност. Е, защо нашето участие да не е пробутано също от лични интереси, макар и от друг характер. Пеевски е ясен - той подкрепи включването ни в Тръмповата структура, защото гони да бъде изваден от американския антикорупционен списък "Магнитски". Утре, ако му наредят да сложи фес на главата си за същата цел, едва ли ще откаже. 
За Борисов възможните обяснения са, че е в комбина с Пеевски, че не смее да откаже на Тръмп, а и кой знае дали утре няма да осребри чрез сегашния американски президент някоя изгодна сделка или опция за дните си след политиката. 
Желязков е "булонката" и на двамата, но нищо чудно и той да гони бизнес интерес. Тръмп е цар на имотните сделки, съпругата на премиера в оставка също има имотни интереси. Откъде да сме сигурни, че утре в имейл до Тръмп Желязков няма да припомни топлото ръкостискане в Давос и да си направи устата за някое хотелче в Газа, при положение че Тръмп ще я прави световен курорт, а и ще остане баш шефа на Съвета за мир до края на дните си. Ето как с изтекла годност шефът на кабинета ще може да уреди бъднините на внуците си. Това, че участието ни в Съвета се гарнира с красиви приказки за мир и сигурност, не отменя користните подбуди на някои участници.   
Четвърто, включването на България е направено без никакъв сериозен анализ на плюсовете и минусите от такъв ход. Откъде да сме сигурни, че утре страната ни няма да бъде натоварена с непосилни за нея ангажименти от различен характер. Ние сме царе на "късото", но не и на дългосрочното мислене. Във въпросната структура Тръмп е успял да вкара 35 държави от 60 поканени и нашето участие там звучи като барабар Петко с мъжете, а не защото сме мъжка държава. 
И накрая, с това решение България доказва за сетен път, че е "сателитна държава" с поведение на маргинал. Не кой да е, а чичко Тръмп ни покани в структура, която самовлюбено се е наточила да конкурира ООН. Не върви да размишляваме, обсъждаме, да се колебаем, камо ли да му откажем, дори да участваме в буламача на световния ред.