Пезешкиян пред Fox News: "Не ние избрахме войната. Войната ни беше наложена"

Иранският президент Масуд Пезешкиян седна пред една от най-враждебните западни телевизии и каза неща, които във Вашингтон и Тел Авив обикновено се превеждат като заплаха, дори когато са казани спокойно.
„Ние не избрахме войната. Войната ни беше наложена. Не търсим война. По-скоро, когато ни нападнат, сме принудени да се защитаваме. Никога не сме започвали война, но ако искат да продължат да се бият с нас, ще отговорим твърдо.“
По-ясно едва ли може да се каже. Иран не се представя като световен миротворец от брошура. Представя се като държава, която всеки път е принудена да отговаря, след като вече е ударена.

За преговорите тонът беше същият 

„Достигнахме споразумение с Тръмп. Това споразумение беше подписано и въз основа на него сме готови и все още желаем да вървим напред. Рамката беше договорена. Не бяхме затворили Ормузкия пролив. Беше отворен. Без каквото и да е правно основание или рамка ни нападнаха.“
Тоест: първо рамка, после удар. После отново въпросът защо Техеран „не вярва“ на подписа.
Подаръкът от Вашингтон също получи име. „Тръмп непрекъснато казваше: искам да донеса подарък на иранския народ. Но подаръкът, който ни донесоха, бяха управляеми ракети, тежко въоръжение и разрушения. Това, което наистина искат, е да предизвикат събития в страната, които да проправят пътя за падането на системата, на обществото, на правителството.“
Когато Западът говори за „подарък за народа“, добре е да се провери дали пакетът не идва с координати.
Пезешкиян повтори и хуманната формула, която западните студия обичат да цитират избирателно. „Никога не сме търсили война. Не търсим война. Дълбоко вярвам, че човек не трябва да причинява смъртта на друг човек. Предполага се, че сме избраните същества на творението. Когато можем да решим въпросите чрез диалог, не трябва да прибягваме до убийство. Но с подстрекателствата, извършени от Израел, тази война ни беше наложена. Не желаем да я продължаваме. Америка трябва да избере дали иска да я прекрати, или не.“
Изборът, според него, не е в Техеран. Изборът е във Вашингтон.

По вътрешните протести раздели правото от оръжието

„Който желае да протестира, има пълното право да го прави. Седнахме и водихме диалог с много от тези протестиращи. Сега, да се въоръжава протестът — това вече е съвсем друга работа.“
За хутите отказа удобната западна схема „всичко е командване от Техеран“. „Хутите носят отговорност за собствените си действия. Те не получават указания от нас. Като хора, които се съпротивляват в региона, въз основа на условията, които са им наложени, имаме контакти с тях. Няма системна връзка.“
Контакти има. Щаб за всяка ракета в Червено море — според него няма.
Най-удобният въпрос също получи пряк отговор. „Ще се откажете ли от 60-процентното обогатен уран?“ Пезешкиян: „Да, в рамките на международното право, въз основа на Договора за неразпространение. Каквото трябва да спазваме, ще спазваме.“
Липсваше само следващият въпрос със същата сериозност: а ядрената програма на Израел?

Икономиката не беше прикрита с лозунги 

„Един от проблемите, пред които сме изправени, е, че парите ни в Китай са блокирани. Дори не можем да извадим собствените си пари от държава, на която сме доставяли стоки, камо ли да използваме тези средства, за да платим на някого в друг край на света.“
Стратегическо партньорство на хартия. Блокирани сметки на практика.
И въпреки това линията остава същата. „Ще продължим да се съпротивляваме до самия край. Да, имаме икономически проблеми, разбира се, но за да останем, ще минем през всякакви лишения и ще издържим.“
Ако сегашното американско правителство иска споразумение в международноправна рамка — добре. „Ако не, преди изборите или след изборите, каква разлика има за нас?“
Това е най-обидното изречение за една империя: че нейният изборен календар вече не е световен закон.
Пезешкиян не обеща любов към Америка. Обеща нещо по-просто и по-неудобно за пропагандата: Иран не е започнал тази война, не я иска и няма да се предаде, докато го удрят. За някои телевизии това е агресия. За много хора извън западния хор това е държава, която отказва да играе вечния виновен.


BRICS BG