Омбудсманът настоява за стимули за работодателите, които наемат повече хора с увреждания
Необходима е реформа в психиатричната помощ, която да дава реална възможност на хората да живеят извън институциите, заяви Велислава Делчева
Институцията на омбудсмана последователно настоява за стимули за работодателите, които наемат повече хора с увреждания, заяви омбудсманът Велислава Делчева по време на конференцията „20 години по-късно: от права на хартия към независим живот“, организирана от Фондация „Светът на Мария“. Форумът е по повод 20-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
"Сред предложенията ни са допълнителни данъчни стимули за такива работодатели, адаптиране на работните места и създаване на реални възможности за професионална реализация. Независимият живот е трудно да бъде постигнат без възможността човек да работи, да има собствени доходи и да не бъде поставен трайно в зависимост от системата за социалното подпомагане", отбеляза Делчева.
С всички жалби, които постъпват в институцията на омбудсмана, виждам колко е голямо разстоянието между едно право, записано в закона, и възможността човек действително да се възползва от него, посочи тя. Делчева разказа за жена в инвалидна количка в Ловеч, за която не са били предоставени инфраструктурни възможности да стигне до приемната на омбудсмана.
"Като обществен защитник настоявала и продължавам да настоявам личната помощ да изпълнява своето предназначение и да подкрепя независимостта на човека, а не да води до намаляване и до увеличаване на нуждата му от допълнителна финансова подкрепа за него или за семейството му. Дигитализацията е необходима, но това трябва да улеснява хората, а не да създава нови препятствия пред тях", поясни Делчева.
По думите й е необходима реформа в психиатричната помощ. "Тя не може да се изчерпи само с ремонт на сградите или с подобряване на условията в лечебните заведения. Необходими са допълнителни услуги, подкрепа в общността, защита правата на пациентите и реална възможност на хората да живеят извън институциите. За мен това е смисълът на конвенцията на ООН – не просто записване на специални права за една група хора, а реална гаранция, че хората с увреждания могат да упражняват същите права като всички останали. Важно е на въпросите „мога ли аз да изляза сам“, „да стигна до училище“, „да гласувам сам“, „да имам собствен доход“ отговорът да бъде „да“. Тогава ще можем да кажем, че Конвенцията и нашата държава действително са променили живота на тези хора. Дотогава имаме още много работа“, коментира общественият защитник.
