"Галъп": Кандидат-президентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев води убедително с 44,9%

Кандидат-президентската двойка Илияна Йотова-Кирил Вълчев води убедително с подкрепа от 44,9% сред избирателите, сочи проучване на "Галъп Интернешънъл Болкан“, направено сред 987 пълнолетни граждани на България чрез квотна извадка, формирана по възраст, пол, образование и тип на населеното място. Изследването е извършено на терен от 26 септември 2026 г. до 6 октомври 2026 г. и е финансирано със собствени средства.
На втора позиция, с 24,8%, се нареждат Андрей Гюров и Георги Кандев. Тяхната кандидатура се очертава като основен конкурент на водещата кандидат-президентска двойка и най-вероятен опонент при евентуален балотаж, твърди "Галъп". Третото място заемат Костадин Костадинов и Петър Волгин с подкрепа от 10,9%. След тях се нареждат Иван Христанов и Стоянка Черкезова – 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов – 2,6%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова – 2,1%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев – 1,7%, Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева - 1,6%.
Над половината от твърдо решилите да гласуват избиратели – 52,8%,  посочват, че са направили своя избор още преди началото на предизборната кампания, определяйки го като "традиционен“. Това свидетелства за наличието на устойчиви и лоялни електорални ядра около политическите сили, подкрепящи водещите кандидати. Този тип вот е сравнително предвидим и по-слабо податлив на краткосрочни събития в кампанията, включително – политически скандали, компромати или отделни медийни конфликти. Така твърдите ядра осигуряват базова електорална стабилност на кандидатурите, зад които стоят по-големите политически формации, анализират от "Галъп".
Данните от допитването показват, че повече от половината от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС, които не участват със собствени кандидатури в президентските избори, по-скоро не възнамеряват да гласуват на 25 октомври, следвайки позицията на своите политически сили за неучастие в надпреварата. Това е значителен резерв от потенциални избиратели в контекста на ниската избирателна активност, поради което тяхната евентуална мобилизация на втория тур би могла да промени съотношението на силите и да повлияе на крайния резултат, коментират социолозите.
Всеки трети избирател – 34,7%, посочва, че формира окончателната си позиция именно по време на предизборната кампания. Това показва, че официалният период на политическа агитация не е просто формална фаза от изборния процес, а има реален потенциал да влияе върху нагласите и мобилизацията на значителна част от електората.
Общо 12,5% от избирателите вземат окончателното си решение в самия край на кампанията – 9,8% през последните дни преди вота и още 2,7% непосредствено в изборния ден. Този дял не е достатъчен сам по себе си да преобърне установеното към момента разпределение на вота, но при очакваната ниска избирателна активност може да окаже влияние.
За 38,9% от гражданите решаващо значение има личността на кандидата, а не политическата сила, която стои зад него. Изборът се формира основно на базата на критерии като доказан професионален и обществен авторитет, лична харизма, публично поведение и убедителна биография. Този резултат подчертава специфичния характер на президентските избори, при които личностният профил на кандидата има значително по-голяма тежест в сравнение с парламентарния вот.
Според изследването за 24,4% от избирателите определящо е кои политически партии застават зад съответната кандидатура. Очаквано, този фактор е най-силен сред твърдите партийни ядра, при които президентският вот до голяма степен следва утвърдените политически предпочитания. Това показва, че въпреки силния мажоритарен компонент, президентската надпревара остава пряко свързана с партийната структура на политическото пространство.
Позициите на кандидатите по ключови въпроси на българската външна политика и геополитическата ориентация на страната са определящи за 15,6% от избирателите. Прави впечатление, че този показател надхвърля значението на цялостната предизборна програма, която е водещ мотив за 10,1% от анкетираните. Това е индикатор, че президентската надпревара се възприема от значителна част от обществото не само през призмата на вътрешнополитическите теми, но и като избор за международното позициониране на България. В този контекст отношението към стратегическите партньорства, европейската интеграция, сигурността и основните геополитически разделителни линии може да има съществено влияние върху крайните резултати, категорични са от "Галъп".