Обичам любовта, която ме обича!... или думи за Тина-Валентина

Георги Н. НИКОЛОВ

Поезията, в цялата си жанрова разновидност, тематични хоризонти и емоционални послания, неотменно вдъхва жажда за живот у хората. Отмерва ритъма на многоликото човешко "аз" в безкрая на сменящи се поколения, върху фона на загадъчната вечност. И с всяка стъпка към нови дни и години възвисява неспокойната ни мисъл до повелите на Създателя, дарил ни правото да творим...
В нейния многоцветен витраж интимната лирика заема свое, благословено с безсмъртие, място. Тя е изповеден амвон, пред който полагаме скривани от тълпата чувства и копнежи. Божествена цветна дъга, сплетена от слънце и нетрайни облаци-завистници, дебнещи щастието на взаимността; на споделените чувства и вярата на две обрекли се души, че заедно ще крачат в предречения им от календара път. Тя е и онзи пречистващ купел на желана любовна омая... На изтъкана от радост, съмнения, ревност, готовност и жертвеност към "другия", с който съдбата ви слива в космичното пространство. На взаимност, или на убиваща раздяла.

Всичко, споделено в тези кратки редове, откриваме и тук, в дебютната стихосбирка на Валентина Цветанова "Море и люлякови приказки", изд. "Мултипринт", 2026 г. Не ще бъде пресилено, ако предварително споделя, че тя е сред най-талантливите и запомнящи се наши автори, установени в различни краища на света - в случая в Испания. Стиховете й се открояват с неподправена искреност и топлота, родени от живота и преосмислени в нравствения спектър за стойностно пред маловажно. Независимо, че мечтите не всякога се сбъдват веднага и трябва търпеливо да ги съзрем в сивотата на делника, Тина-Валентина предрича:

Знам, ще дойде възторжена и топла
от другите животи най-яркото събрала.
Ще дойде преродена с невидима гондола,
да спре в душата ми за нея помъдряла.            
                                                                              "Предчувствие"

Чувствената музика в стиховете на Тина е съцветие от минорен оптимизъм и радостна възбуда. От елегични щрихи с предчувствие за преходност и меланхолна тишина, до оди за лелеяната любовна мечта, изплуваща в съзнанието й от дебрите на битието. Творбите, включени в книгата, носят по редовете още редица послания-скрижали: за силуета на доброто, взидано в мислещата човешка плът, и правото му да получи нравствено признание. За взаимността между мъжа и жената, безсмъртна пред отлитащото време и разстоянията. И за смисъла на краткото ни съществуване тук, на Земята. Неусетно изтичащо между пръстите ни, в гонене на ефимерни ценности, като шепа от крайбрежния пясък на Тарагона. Всичко това - изпято в чудесни интимни акорди от нежната арфа на Тина-Валентина.
Нейната лирика блести с нежност, борбена готовност да съхрани щастието и да подтикне людете към полет над вече познатото, делничното и повтарящото се в многоликия човешки мравуняк. Не войните и материалното богатство, а споделената, осъзната и защитена от социалните миазми любов е ИСТИНСКАТА ИСТИНА, с която Бог ни дарява в мига на нашето рождение. Тя е и пътят, който да следваме двама в мир със себе си, преди да прекрачим прага на отвъдното.
Не зная, а и не искам да знам дали поезията се разграничава на "мъжка" и "женска". Дълбоко съм убеден обаче, че интимната лирика на Тина в "Море и люлякови приказки" ще бъде приета с благодарност от читателите не само у нас. Към тях, отдавна присъединил се с адмирации към искреното перо на Валентина Цветанова, е и пишещият тези редове. Като силно се надявам, че тази й дебютна книга ще бъде последвана - скоро, от още много нейни блестящи заглавия...