Мишел Демюрже: Вървим към диктатура на идиотите

Интервю на Южени БОАЛЕ,
Die Welt


В Европа се увеличават опасенията относно спада в училищните постижения, причинен от нарастващата употреба на електронни устройства, както за пореден път демонстрира проучването PISA (Програма за международна оценка на учениците). Междувременно технологичните гиганти от другата страна на Атлантика предупреждават, че изкуственият интелект е станал твърде мощен. Неврологът МИШЕЛ ДЕМЮРЖЕ (Michel Desmurget) предупреждава, че в светлината на тази обезсърчителна криза е време да се предприемат действия.

- Тази седмица две теми доминираха в заглавията: спадът в училищните постижения в страните от ОИСР, главно поради интензивното използване на електронни устройства, и опасенията на технологичните гиганти, че изкуственият интелект (ИИ) може да изпревари нас, хората. Не е ли иронично, че разработваме толкова напреднали технологии, докато мълчаливо приемаме упадъка на човешкия интелект?
- Ако погледнем на това от цинична гледна точка, би трябвало да призоваваме за разработването на все по-мощен изкуствен интелект, за да компенсира упадъка на човешкия интелект. Това е истински порочен кръг: колкото по-ефективни стават системите с изкуствен интелект, толкова по-силно е изкушението да разчитаме единствено на тях и да им даваме възможност да вземат решения - дори с цената на нарастващата ни зависимост от тях.
Следователно трябва да се запитаме: наистина ли сме готови да се доверим на тези инструменти? Наистина ли сме готови да позволим на ИИ да мисли, действа и взема решения вместо нас, което, да не говорим за етичните и моралните съображения, само по себе си е изпълнено с риск? Например, ако възложим на ИИ задачата да поддържа къщата ни чиста, той може да заключи, че най-доброто решение е да се отървем от хората, тъй като те са тези, които създават бъркотията.
Следователно цинизмът определено не е най-добрият подход. Всъщност, колкото по-мощни стават тези инструменти, толкова по-интелигентен трябва да бъде нашият подход към използването им. С други думи, ако не искаме напълно да предадем контрола над живота си на ИИ, трябва да продължим да запазваме способността си да разбираме и оценяваме това, което ни казва. На практика това означава: ако помолите ИИ да ви разкаже за потисничеството на уйгурите, той ще разчита на точна терминология и също толкова точни професионални знания, които вие самите трябва да притежавате, за да разберете отговора и да разпознаете евентуални пристрастия или потенциални грешки.

- Какъв свят създаваме? Осъзнаваме ли изобщо какво правим?
- Изследователи от Станфордския университет са изследвали как учениците и студентите - от гимназията до университета - възприемат информацията, с която се сблъскват в дигиталния свят. Резултатите са били изненадващи: доста депресиращи - и с основание. Учениците и студентите са се сблъсквали с огромни трудности при разбирането на информацията, намерена онлайн, поради липса на необходимите езикови умения и общи познания.
Според авторите на изследването тази ситуация представлява реална заплаха за демокрацията, тъй като тя не може да съществува, освен ако гражданите не притежават терминологията и знанията, необходими за участие в обществен дебат. Движим се към диктатура на идиоти, управлявана от дезинформация и пропаганда. Като отхвърляме интелигентността, ние отхвърляме и човечеството.
Не знам дали хората разбират пълния мащаб на тази катастрофа. В Китай 55% от учениците постигат отлични резултати по математика, докато във Франция цифрата е само 5%. Това е бедствие, което ще има много реално въздействие върху нашата икономика в близко бъдеще. Проучване, проведено от Европейския съюз, установи, че ако резултатите от PISA се увеличат с 25 точки до 2100 г., нашият БВП ще се увеличи с 30%.
От 2012 г. насам резултатите по четене на Франция са спаднали с почти 50 точки, а по математика - с 40. Освен това, според Министерството на финансите, дигиталната индустрия в никакъв случай не е имунизирана срещу негативни последици (пристрастяване, академичен неуспех, намалена производителност и др.). В средносрочен план това вероятно ще струва на икономиката ни приблизително три процентни пункта от БВП - повече от общите приходи от корпоративни данъци.

- Във Франция депутатите търсят начини да забранят или поне да ограничат достъпа на младите хора до електронни устройства, но засега без успех. Дали сме твърде наивни относно средносрочните и дългосрочните последици от широкото използване на компютри и смартфони?
- Не можеш първо да бомбардираш учениците с всякакви таблети и други цифрови устройства и след това изведнъж да ги критикуваш за това как използват устройствата, с които са били толкова щедро благословени. Констатациите на Сметната палата и многобройните други експертни доклади показват, че милиардите евро, инвестирани в дигитализацията на образователната система, в крайна сметка са се оказали безполезни.
Всъщност нашите политици изобщо не обръщат внимание на този проблем. Те изнасят грандиозни речи и поръчват проучвания, потвърждаващи, че екраните наистина са опасни за нашите деца. След това някой член на парламента заключава, че ТикТок „унищожава“ детските мозъци. Президентът заявява: „Съсипахме цяло поколение; това е краят на цивилизацията.“ Но в крайна сметка почти нищо не се случва.
Предприемат се някои незначителни и неефективни мерки, като например забраната на деца под 15 години да използват социални медии. Това са половинчати мерки, които Конституционният съвет бързо ще отхвърли под неубедителни предлози. Според мен психичното и когнитивното здраве на нашите деца трябва да се цени не по-малко от принципа на свободата на словото - принцип, който, между другото, те не са в състояние да упражняват пълноценно. Социалните медии възпрепятстват това, тъй като лишават тийнейджърите от способността да мислят и да се изразяват.
Може би си струва да се отбележи също, че вече е в сила забрана за използване на социални медии от непълнолетни под 15 години. Съгласно Общия регламент относно защитата на данните, за да може тийнейджър да се регистрира в платформа за социални медии, е необходимо съгласието на родител или настойник.

- Какви поуки трябва да извлечем от резултатите от PISA? Необходими ли са драстични мерки, за да се предотврати по-нататъшно влошаване?
- Ситуацията е катастрофална и ако трябва да се обзаложа, не бих заложил и стотинка, че ще се подобри. Негативната динамика е толкова значителна, че решението - ако изобщо съществува такова - трябва да бъде наистина бързо и радикално. На първо място, говорим за борба с времето пред екрана и за подпомагане на семействата, особено на тези в общности в неравностойно положение. Нобеловият лауреат Джеймс Хекман е доказал, че инвестирането в ранното детско развитие има значително дългосрочно икономическо въздействие: то влияе положително върху неуспеха в училище, подобрява здравето, намалява престъпността и т.н.
Друг аспект, разбира се, е свързан с държавната образователна система. Следователно един от най-важните подходи е работата с учителите, чието влияние е известно като значително - много по-значително от влиянието на всякакви дигитални инструменти. Данните по този въпрос са недвусмислени: ако искаме да подобрим академичните постижения на нашите младежи, е наложително да подобрим подбора и обучението на учителите.