Украйна търси пари за война*

Олена ГАРМАШ,
"Ройтерс"

Кривой Рог, родният град на Зеленски, се бори да свърже двата края. Руските въздушни удари затвориха огромния металургичен завод и мини в града, опустошавайки местната икономика.
Кметът Александър Вилкул заяви, че индустриалният град, който се простира по бреговете на река Ингулец, прави всичко възможно, за да поддържа болниците отворени, детските градини и училищата осветени, а автобусите да се движат.
„Ситуацията в Кривой Рог всъщност е по-лоша от всяко друго място, освен на фронтовата линия“, каза 52-годишният Вилкул, бивш ръководител в минното дело, във видео обръщение.
Финансовите трудности, пред които е изправен градът с приблизително 600 000 души, подчертават предизвикателствата, пред които е изправена Украйна, докато правителството се справя с най-голямата си бюджетна криза от 2022 г. Миналия месец най-големият работодател в града, гигантският минен и стоманодобивен комплекс ArcelorMittal, спря дейността си след серия от руски балистични ракетни удари, които затвориха пещите му.
Според Вилкул перспективите за следващата година са мрачни.
„Става въпрос за оцеляване. Трябва да оцелеем сега“, каза той.
Тази картина се разгръща в някога могъщата украинска стоманодобивна промишленост, която е представлявала една десета от икономическия БВП преди войната. Гигантски заводи в Запорожие в югоизточната част на страната и други индустриални градове са бездействащи, а износът е спрял.
Ескалацията на руските удари с дронове и ракети това лято унищожи фабрики и складове в цяла Украйна, повреди пристанища и железопътни линии и затвори магазини и предприятия, забавяйки икономическия растеж и данъчните приходи.
Междувременно, войната, водена от технологии, става все по-скъпа за Украйна. Милиарди евро чуждестранни заеми бяха забавени поради неприемането на законопроекти, включително непопулярни данъчни реформи и антикорупционно законодателство, изисквани от западните съюзници на Украйна. Това остави огромна дупка в държавната хазна.
Тази година Украйна се нуждае от 56 милиарда долара, за да покрие този дефицит, което се равнява на приблизително една четвърт от нейния БВП. От тази сума 27 милиарда долара ще отидат за военни разходи.
За да запълнят празнината, украинските власти се срещнаха с европейски партньори в Брюксел миналата седмица, за да обсъдят предсрочното отпускане на средства от заем от ЕС в размер на 90 милиарда евро (101 милиарда долара), който се дължи следващата година. Европейската комисия и Украйна обявиха, че са осигурили средства за покриване на дефицита тази година. Трима източници, запознати с преговорите, обаче заявиха, че ускоряването на тези плащания може да увеличи бюджетния натиск през следващата година - във време, когато наближаващите предизборни кампании в европейските съюзници, включително Франция и Полша, биха могли да отслабят подкрепата за Киев.
Премиерът Сергий Корецки признава, че ситуацията е „трудна“. Правителството е принудено да замрази несъществени разходи, включително възстановяването на повредени сгради и инфраструктура, за да даде приоритет на финансирането на военни разходи, заплати и пенсии в публичния сектор.
„Всички ресурси трябва да бъдат насочени към критични области“, каза Корецки пред репортери.

Военните разходи се увеличават, вътрешните приходи падат

Преди две години един ден боеве струваше на Украйна 140 милиона долара, но според Роксолана Пидласа, председател на бюджетната комисия на Върховната рада, тази цифра се е увеличила до 190 милиона долара. И това не включва пряката военна подкрепа за Киев от западните му съюзници.
Нарастващите разходи се дължат отчасти на необходимостта от скъпи оръжия със среден и дълъг обсег, способни да поразяват руски петролни рафинерии и военни заводи, за да лишат Москва от възможността да продължи войната.
Освен това разходите за поддържане на разширена армия са по-високи от всякога и държавата трябва да подкрепя нарастващия брой семейства на инвалиди или убити военнослужещи.
„Разходите ще продължат да нарастват“, каза Пидласа на конференция в Киев. „Това е още една прагматична причина, поради която САЩ и Европа трябва да действат по-бързо, за да принудят (Русия) да прекрати тази война.“
Според данни за първите девет месеца на тази година Украйна е похарчила над 44 милиарда долара само за отбрана. Това не включва военна подкрепа от съюзниците.
През същия период правителството успя да събере само около 42 милиарда долара данъчни приходи поради забавящата се икономика.
Според Пидласа през първите девет месеца на тази година бюджетът на Украйна е загубил над 49,5 милиарда гривни (1,1 милиарда долара) данъчни приходи поради руски атаки, които не само са повредили имущество и стоки, но и са нарушили логистиката, принуждавайки магазини и предприятия да затворят за няколко часа.
Правителството изчислява, че кумулативните загуби могат да достигнат 70 милиарда гривни (1,5 милиарда долара) до края на годината.
„Нямаме временен проблем, а структурен с приходи точно в момента, когато разходите наистина изискват ресурси“, каза Александра Мироненко, икономист в киевския мозъчен тръст „Център за икономически стратегии“.
Някои украински компании са започнали да намаляват дейността си. Други са преустановили капиталовите инвестиции в подготовка за сурова зима. Бизнес настроенията и икономическите очаквания се влошават.
Василий Хмелницки, основателят на индустриален парк в Бела Церква, близо до Киев, обяви, че е изоставил плановете си за изграждане на три нови фабрики.
„Рисковете сега са твърде големи - както за бизнеса, така и за физическите лица“, написа той във Фейсбук.
Украинският селскостопански сектор, най-големият източник на приходи от износ, е особено силно засегнат. В резултат на руските атаки срещу черноморските пристанища на Украйна през септември износът на зърно е спаднал с 36,6% в сравнение със същия период на миналата година.
Според министъра на икономиката Александър Кравченко блокадата е застрашила приходите от износ на стойност приблизително 40 милиарда долара тази година.
Икономистите прогнозират, че дори с десетки милиарди евро чуждестранна помощ икономиката на Украйна ще нарасне само с 0,5-1,5% тази година в сравнение с 1,8% през 2025 г.

Чуждестранната помощ е отложена

През повече от четири години ожесточени боеве Украйна поддържа макроикономическа и финансова стабилност благодарение на финансовата подкрепа от западните си партньори, като получава близо 200 милиарда долара след руската инвазия.
Тази година обаче 29,5 милиарда долара чуждестранна помощ са изложени на риск поради забавяне на реформите, каза Корецки. Правителството е отложило капиталови разходи на стойност приблизително 900 милиона долара до декември с надеждата да приеме закона.
Целта е да се приеме цялото необходимо законодателство в парламента до 15 октомври, каза Корецки.
„Само тогава ще получим всички средства“, допълни той. „Това е абсолютно необходимо. Трябва да се направи възможно най-скоро.“
В момента законодателите обсъждат бюджета за следващата година. Правителството е предложило рекордни разходи за отбрана от 110 милиарда долара. Тази цифра не включва пряка военна помощ.
Министърът на финансите Сергий Марченко изчислява, че бюджетният дефицит за следващата година вече надхвърля 32 милиарда долара.
Според Марченко едно от решенията може да бъде използването на замразени руски активи в Европа за финансиране на бюджета на Украйна. След руската инвазия в Украйна страните от ЕС замразиха приблизително 210 милиарда евро в активи на Руската централна банка.
„Украйна продължава да мобилизира вътрешните си ресурси, но мащабът на войната, разгърната от Русия, поставя очевидни ограничения върху нашите възможности“, заяви Марченко в социалните медии.

* Заглавието е на редакцията