Паричната политика на Европейската централна банка навлиза в период, в който следващите решения ще зависят от развитието на инфлацията и постъпващите икономически данни. Това подчерта управителят на БНБ и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев по време на видеоконференция.
По думите му септемврийското повишение на основните лихвени проценти е било премерен отговор на променената инфлационна перспектива, но тя не предопределя следващите стъпки.
Радев посочи, че търпението остава важно, но бдителността трябва да има по-голяма тежест на фона на продължаващия енергиен шок. ЕЦБ ще следи дали по-високите енергийни разходи ще останат ограничени или ще започнат по-трайно да се пренасят върху цените, заплатите и инфлационните очаквания. Особено значение ще имат динамиката на базисната инфлация, развитието на заплатите и услугите, както и силата на трансмисията на паричната политика.
Според Радев устойчивостта на икономиката на еврозоната е по-голяма от очакваното, но това не означава липса на рискове. Той определи рисковете за инфлацията като насочени нагоре, а тези за растежа – надолу.
В същото време управителят на БНБ подчерта, че все още не се наблюдават широкообхватни вторични ефекти от енергийния шок, което оставя възможност да се изчака проявлението на ефектите от вече взетите решения. Ако обаче инфлационният натиск се разшири или се окаже по-продължителен, основанията за допълнителни действия ще се засилят. Затова, по думите на Радев, нито ново повишение, нито пауза трябва да се приемат като предварително определен сценарий.

