Марина Влади отлетя при Висоцки

Във Франция на 88 години почина известната актриса и певица Марина Влади, съобщи "Льо Монд". Музата на Владимир Висоцки почина 46 години след трагичната кончина на любимия си. 
Марина Влади е родена през 1938 г. в Клиши, близо до Париж, в семейство на руски емигранти - оперен певец и балерина. Истинското име на актрисата е Екатерина-Марина Полякова-Байдарова. В първия си филм се снима едва на 11-годишна възраст. В кариерата си участва в около 100 филма. През 1963 г. получава наградата за най-добра женска роля на Международния филмов фестивал в Кан за превъплъщението си във филма "Съпружеското легло" на Марко Ферери. Сред най-известните й роли е тази в "Принцеса дьо Клев" на Жан Деланоа. Работи с редица известни режисьори, сред които Орсън Уелс и Жан-Люк Годар. 
Влади е била член на Френската комунистическа партия, което й е позволявало свободно да пътува до Съветския съюз и да общува с представители на съветската творческа интелигенция. Тя се снима и в няколко съветски филма.
През 1970 г. се омъжва за прочутия съветски актьор, поет и автор на песни Владимир Висоцки, с когото остава до смъртта му през 1980 г. По-късно пише за него книгата "Владимир, или прекъснатият полет" и поставя спектакъл по нея.
През целия си живот Марина Влади се занимава и с обществена дейност. През 1971 г., заедно с известни актриси като Катрин Деньов и Жана Моро, тя подписва „Манифеста на 343-те“ с искане за легализиране на абортите. Влади се застъпва и за всеобщото право на достъпно жилище...
За себе си Марина Влади разказва: "Аз съм рускиня, само че с френски паспорт. Баща ми е завършил Московската консерватория. Когато започва Първата световна война, той отива във Франция, за да се присъедини към армията като доброволец. Той е бил единственият син на овдовяла майка и не са го взели в руската армия. Станал летец-пилот, бил ранен, награден с военен кръст. След войната той остава във Франция, работи в Парижката опера, пее седем сезона в операта на Монте Карло. Бил е познат с Модилиани, Матис, Делон. Семейството на майка ми напуска Русия през 1919 година. Мама е била в Белград и там се запознава с баща ми Владимир Поляков, който бил там на турне. 
Моята майка е възпитавана в Петербург, в Института на благородните девици в Смолни. През 1917 г. била на 18 години. Тя е била една от онези, които, вдъхновени от нови идеи, са провесили червени дрипи на прозорците в деня на бунта. После вижда как разбиват магазините на еврейските търговци на платове и дрехи и си спомня през целия си живот как са хвърляни огромни парчета плат в различни цветове по цялата улица. След това убиват любимата й класна дама и тя, както и много девойки, от страх избягва в чужбина. Така, преживявайки много трагични епизоди, тя се оказва в Париж".