Китай: новата военноморска суперсила?

Иван ХРИСТОВ*,
Geopolitica.eu


Преди повече от трийсет години, през 1995-1996-а, Китайските въоръжени сили проведоха няколко серии от изпитателни изстрелвания на ракети и военноморски маневри в непосредствена близост до Тайван.
Основната цел на Пекин бе да демонстрира на тогавашния президент на страната Лий Тенг-хуей и неговите поддръжници потенциалните последици от техните сепаратистки идеи. Тогава обаче САЩ се намесиха, за да предотвратят ескалацията на противопоставянето, изпращайки две групи самолетоносачи в региона и демонстрирайки по този начин готовността си да застанат на страната на тайванците.
В онзи момент Пекин притежаваше само т.нар. москитен флот, подходящ единствено за крайбрежна отбрана. Поради това китайските власти бяха принудени по дипломатически канали да поискат от Вашингтон да не разполага корабите си в Тайванския проток. Отговорът на американците беше, че няма да поемат ангажименти, които биха ограничили подкрепата им за Тайпе, но въпреки това корабите им не влязоха в Тайванския пролив. Така беше сложен край на Третата криза около Тайван.
Китай обаче не спря дотук. Напротив, Пекин стигна до извода, че осигуряването на националната сигурност и териториалната цялост изисква изграждането на мощен военноморски флот. От 1996-а до 2022-ра Китай положи впечатляващи усилия, създавайки един от най-големите военноморски флоти в света. Неслучайно, когато избухна Четвъртата криза в Тайванския проток, предизвикана от посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през 2022-ра, световните медии вече не коментираха поредното унижение на китайците от американска страна, а съвсем реалния риск от Трета световна война. Както е известно, оттогава насам Пекин редовно провежда военни учения около острова, докато американците се ограничават само до дипломатически изявления.
През първия етап от модернизацията на своя флот китайците не си поставяха задачата да се конкурират с американците, чиято военноморска мощ е огромна, а да предотвратят приближаването на вражески кораби до техните брегове и маршрути за доставки. За тази цел Пекин започна да инвестира в разработването на свръхзвукови оръжия, способни да поразяват цели на разстояние от 600 километра. От своя страна, Съединените щати и техните съюзници дълго време игнорираха това направление на военно-техническата мисъл, наивно вярвайки, че тяхното военноморско господство е безапелационно, както и че могат да разчитат на дозвуковите противокорабни ракети от типа на „Харпун“ с обхват от 200 километра.
В своята стратегия китайците се ръководеха от примера на Съветския съюз, но с течение на времето отидоха още по-далеч. Те допълниха крилатите си ракети с балистични, за да разширят своята зона за сигурност. Така например моделите YJ-20 и YJ-21 могат да поразяват цели на разстояние от 2000 километра, DF-26 - на 4000, а DF-27 - на 8000 километра. По този начин, ако хипотетичен противник реши да атакува Китай от зоната на Тихия океан, Пекин би бил в състояние да го спре още в района на Хавайските острови.
На практика през първата четвърт на XXI век Китай доведе мощта на своя флот до възможния за момента предел. При това, докато СССР и САЩ бяха обвързани от Договора за ядрените сили със среден обсег от 1988 г., Китай нямаше такива ограничения.
В същото време китайците не само творчески използваха и развиваха съветския опит, но и активно заимстваха американските подходи. През 2012 г. Пекин се сдоби с първия си самолетоносач - „Ляонин“. Той бе изграден на основата на недовършения самолетоносач „Кузнецов“, чието изграждане беше заложено по време на разпадането на Съветския съюз, а след това се озова в Украйна. През 2019 г. Китай самостоятелно изгради самолетоносача „Шандун“, който на практика представлява модернизирана версия на „Ляонин“. През 2025 г. пък беше пуснат на вода „Фуджиан“ - най-големият самолетоносач, изцяло проектиран и построен в Китай. За разлика от своите предшественици, той е оборудван и с модерни електромагнитни катапулти.
В момента на китайците им липсва само един технологичен елемент: ядреното задвижване, което остава запазена марка на американския и френския флот. Но това е само временно. Очаква се Пекин да пусне на вода първия си самолетоносач тип 004 с ядрен двигател между 2028-а и 2032-ра.
Освен това през септември 2025-а, китайците преминаха от изтребителя J-15, създаден на базата на руския Су-27, към пето поколение J-35, който е проектиран да се конкурира с американския Ф-35C.
Истината е, че китайските ВМС вече превъзхождат американските по брой кораби (около 400 срещу малко под 300), без да се брои спомагателният флот. Въпреки това, по отношение на тонажа, ВМС на САЩ (4,5 милиона тона) продължават значително да превъзхождат китайските (приблизително 3,2 милиона тона). През последните години обаче Китай изгражда годишно нови военни кораби с общ приблизителен тонаж 200 000 тона, като извежда от експлоатация само малък брой по-стари кораби, което е свързано с „младостта” на неговия флот. Средната възраст на китайските разрушители е девет години, в сравнение с над двайсет години за американските разрушители и крайцери.
Тоест, ако сегашните тенденции се запазят, няма съмнение, че за по-малко от десет години Китай ще достигне настоящия тонаж на американския флот, като въведе в експлоатация нови военни кораби с общ тонаж един милион тона. Междувременно растежът на ВМС на САЩ изглежда изключително малко вероятен, а способността на Съединените щати да поддържат тонажа си на 4,5 милиона тона в дългосрочен план е под въпрос.

Подзаглавието е на редакцията

* Авторът  е представител на Центъра за геополитически анализи и прогнози