103 години от Септемврийското въстание

КАИН

Двамата морни и мрачни солдати
бяха пияни от вино и гръм...
В люлки от здрач и вечерна позлата
тихо се спущаше летния сън.

Там под тополите вързани редом
бяха пленените в боя врази:
стройна девойка, разголена, бледа,
старец и момък със модри очи.

Беше жестокост и тъпа и странна.
Бяха смразени от ужас лица...
И по ножовете с писък възпламна
кръв от набучени живи сърца.

Там под смирените бели тополи
те ги натрупаха гръд върху гръд.
Там под смълчаните стари тополи
сив и настръхнал припъпли страхът.

И неочаквано нейде в полята
вятър изхвръкна със писък и стон,
гръмко и злобно завиха листата,
мракът пришпори крилатий си кон...

Двамата мрачни и морни солдати
трепнаха, сякаш докосна ги смърт,
двамата бледи и плахи солдати
хукнаха татък в дълбокия път.

Но - във крайпътните храсти спотаен
някой ги викаше с крясък и смях...
И във прозрачната вечер сам Каин
тичаше блед и разрошен след тях.


БЕЗСМЪРТНИ

Още димят незагаснали клади,
ножът все още е остър и стръвен -
още над мъртвите степи припадат
дни на безумства и нощи на кърви.

Но - обгорени със въглен и пламък,
пили възторзи и черна невера,
ние отново издигаме рамо
и градовете отново треперат.

Мишците ни са твърди и здрави,
плещите - камък и черна земя са!
Ний сме безсмъртните мургави мравки,
ний сме милярдната жилава маса!

Ний ще преминем могъщи и горди
през трапища и гробове безкръстни -
и, разрушили железните порти,
ний забранения плод ще откъснем!