Очакване на някой луд

Любослав Костов

Ние сме страната, в която „Да чукна на дърво“ е по-надеждна стратегия от прагматичната икономическа политика. Ние сме мястото, където асфалтът се топи по-бързо от снега, а корупцията е толкова институционализирана, че ако я премахнем утре, половината стопански процеси ще колабират от шок, че трябва да работят по правилата.
Въпреки това, знаете ли какво си мисля? Докато се оплакваме от дупките по пътя, забравяме, че тук можем да стигнем от планински връх до морски бряг за по-малко време, отколкото един американец излиза от задръстване в Манхатън. България е мястото, където интернетът е толкова бърз, че докато в Лондон се опитват да заредят "Гугъл", ти тук вече си свалил целия архив на "Замунда". 
България не е само домати и сирене (макар че и те са супер важни). Ние сме технологичен хъб. Голяма е вероятността софтуерът в колата ти или в телефона ти да е писан от хлапе в софийски апартамент, което пие айрян и слуша рок. Ние сме нацията, дала на света бащата на компютъра. Освен това, дадохме писменост на над 250 млн. души и спасихме славянската култура от изтриване.
Имаме повече растителни видове на квадратен километър от почти всяка друга европейска страна. Лежим върху океан от лековита вода. Втори сме в Европа по брой минерални извори. Докато другите се чудят как да пречистват отпадни води, ние газим в здраве.
Единствената държава сме, която не е сменила името си от 681 година насам. Не защото сме мързеливи, а защото знаехме кои сме още тогава. Преживели сме византийци, пет века османци, световни войни и социалистически експерименти. Ние не просто оцеляваме. Ние сме като троскот в градината на историята. Можете да ни тъпчете, можете да ни пръскате с химия, но на следващата пролет пак ще сме там, по-зелени и живи от всякога.
Истината е, че България е прекрасна, защото е сурова и истинска! Тя не е стерилен офис в Брюксел или бетонна джунгла в Дубай. Тя е жива. Тя е хаос от интелигентни хора, които говорят по три езика, но псуват на един.
Ще кажат, че сме изостанали? Може би. Но тук все още имаме лукса да знаем кои са съседите ни по име, да ядем домати, които не са минали през лаборатория и да прекарваме три часа на вечеря, обсъждайки всякакви неща. Ако това е изостаналост, запазете си вашия “прогрес” за себе си.
Ние сме народ, който може да псува държавата си 364 дни в годината, но на 3 март ще видиш сълзи в очите на най-големия циник, когато чуе гайдата. Ние не сме държава от поданици, ние сме семейство от бунтари, които просто чакат някой достатъчно луд да ги поведе в правилната посока. И когато това се случи, останалият свят ще трябва да си води записки.

Фейсбук