Мечтая отново да станем общност

"Да станеш двоен лауреат на две национални олимпиади в една и съща година (и в един и същи уикенд) е уникално чувство, което трудно може да се опише! Това е сбъдната мечта, за която започнах да се готвя още след миналото "бурно френско лято", пише във фейсбук профила си Любомир Колев - гордостта на СУ "Петко Рачов Славейков" в Кърджали. Дванадесетокласникът зае първо място на Националната олимпиада по история и цивилизации, провела се в Копривщица на 25 и 26 април 2026 г. Той е обявен за лауреат, което му дава право на удостоверение от МОН, и е приет в Историческия факултет на университетите без изпит, като му се признава отлична оценка (6). Колев спечели и Националната олимпиада по гражданско образование в Габрово. В резултат на което е приет и във Философския факултет на университетите без изпит и му се признава отлична оценка. Това са последните ученически състезания, в които той участва. През м.г. печели сребърен медал на Международната олимпиада по история в Париж, в дисциплината "Историческа симулация".

Научен ръководител на Любомир Колев по история и цивилизации и по гражданско образование е Димитър Димов. Като учител и пряк ръководител на младия талант той извървява заедно с него дългия път на подготовка, за да се стигне до най-високите признания. 
"Г-н Димов е винаги до мен във всяка олимпиада и състезание, свързани с история или гражданско образование, като ми помага изключително много. Още от X клас ми преподава, той ми даде основата, за да развивам своята историческа мисъл в определена посока, която след това формулирах в моето мото: "Не трябва само да знаеш фактите, но и да ги разбираш", казва за ДУМА младият историк.
Любо споделя, че в десети клас решава, че ще следва история като специалност, защото, освен че е голямата му научна любов, това е възможността да разбира и да осмисля нашето обществено развитие в исторически план. Историята дава уникалната възможност да се замислим защо дадено нещо се е получило по този начин, защо сега живеем така и какво евентуално можем да очакваме от бъдещето. Колкото и субективна да е историята, в това се крие и нейната красота. Чрез плурализма се открива и истината. Много е важно обаче да не се залита в обществено-политически пристрастия, защото това не е история, а пропаганда. Има тънка разлика между двете, що се отнася до политическия смисъл. Аз искам да изучавам история, а не пропаганда, категоричен е Колев. Бъдещият студент е убеден, че историята ще бъде със сигурност основата, над която ще надгражда. Би опитал още в сферата на политологията и на международните отношения. Твърдо е решен да следва в България. Вярва, че българската държава има много какво да предложи, що се отнася до образование, стига човек да иска да вземе всичко, което му се предоставя. 
"Когато си достатъчно мотивиран, вярвам, че може да се постигнат резултатите, към които се стремиш. България в моя поглед, който изглежда младежки и малко идеалистичен, все пак си остава място, което поражда шансове. Аз съм с различната философия - когато има проблеми, явяват се и възможности да се разрешат", смята младият лауреат, който прославя не само своето училище и област Кърджали, но и цяла България.

По думите му най-много се интересува от историята на най-новото време - тази след Първата световна война - целия XX век и началото на XXI век, както българската, така и в световен мащаб. Казва, че всички последствия от Втората световна война оформят днешния свят.
"Това е войната на съюзите, на големите оръжия, на големите армии, на големите битки. Техният изход предопределя разпределението след това на света, на зони на влияние и на практика всички, дори и наши съвременни институции - като започнем от ООН и стигнем до Концепцията за ЕС, която се формира през годините, всичко е резултат на опита от Втората световна война. Поради това поддържам тезата, че тя оформя света, какъвто го познаваме днес. Както и множествата споразумения, които са се подписали, продължават да се обновяват, свързани с разоръжаване, намаляване на армии, въпреки че през последните години заради определени геополитически обстоятелства някои от тези договори бяха нарушени. Тогава съвременниците на Първата световна война са говорили, че това ще бъде последната война. Явно, колкото и лошо да звучи, не е била достатъчно кървава, за да се осъзнае човечеството, че чрез войни не може да се решават политически и обществени въпроси. А трябвало да се стигне до Втората световна война и поне засега опитът от нея предотвратява друг глобален конфликт", разсъждава Любомир. 
Според него историята е толкова особено нещо, че дори за нас е трудно да я разберем. Тя е навсякъде около нас - под формата на паметници, институции, но все пак ни е прекалено отдалечена и не можем да си представим, че само преди 80 години или малко повече Европа е била терен на внушителни кръвопролитни събития. Осем десетилетия в чисто исторически мащаб не са много, защото още има хора, които са преживели всички тези събития. И когато не можем да оценим стойността на времето, в което живеем, се губи връзката между минало, настояще и бъдеще. А когато тази връзка бъде прекъсната, не може да очакваме нищо добро от това, което ще последва. 
Защото историята не е само минало, тя може да бъде и бъдеще, ако се използва правилно, но ако продължаваме да смятаме, че тя е само и единствено минало, сме обречени да повтаряме едни и същи грешки, колкото и шаблонно да звучи, казва Любомир.
Какво мислите за Априлското въстание, от което отбелязваме 150 години? Как изглеждат тези събития от днешна гледна точка? Запазва ли се мащабността на революционното дело, питам ерудирания младеж. "Наблюдавам тревожна тенденция, че обществото ни постепенно губи своята историчност, а с това съществува опасност да си загубим идентичността. Честванията по случай 150-годишнината на Априлското въстание преминаха като поредната новина, за съжаление, нямаше централизирана политика от страна на държавата и политико-обществените злободневия взеха връх относно казуса дали да се празнува и как да се отбележи юбилеят. Това е много притеснително. 
Априлското въстание революционализира нашата историография. Тогава за първи път българският народ се обединява за масово събитие, масова революция, за която можем да кажем: ето народът си плати за свободата с кръв. Ние сме напоили тази земя с нея и вече може да ни принадлежи. Самата история е много интересна и когато започнат да се четат и документите, всички възвания и програми, които са изготвяли апостолите, можем да видим навсякъде огромна политико-обществена зрялост. Как възраждат институциализирана България под някаква форма само чрез своите действия. Като започнем с освещаването на знамето, с това, че те правят щабове и обявяват независима република в Ново село, Търновския революционен окръг, Панагюрище. Всичко носи дълбоко символно значение и показва, че поне нашият обществено-интелектуален елит е узрял, за да иска свобода след пет века нямане на официална държавна власт", размишлява младият историк. И продължава:

"Много ми е тъжно, че се влияем до толкова голяма степен от световните тенденции, които доминират във всички сфери. Но когато един народ, който се води за най-старата национална държава в Европа, който има толкова богат и необикновен език, когато сме първият славянски народ, приел християнството и от нас е тръгнала писмеността, кирилицата, на която пишат близо 300 милиона души, когато имаме изключително богата история и култура, да се водим по подобни тенденции, отричащи националното и свързващи националното с някакви други външни събития, които са толкова далеч от нас - това е трагично! Губим уважението към себе си. 
Никога не можеш да разбереш колко важна е основата, докато не слезеш на първия етаж. Ние трябва да слезем малко на първия етаж и после да се върнем евентуално нагоре. Не можем да осъзнаем, че през каквито и исторически превратности да преминава България, засега си остава България. Остава си българското общество и трябва да градим върху историческия опит, а не да го отричаме. Какъв е смисълът някой да дойде и да съгради нещо и другият след него да го разруши, и отново да съгради? Даже Хердер твърди, че традицията изгражда човека. Защото човекът, ако нямаше наслояване с векове, с хилядолетия, щеше да остане в своята праисторическа епоха. 
В днешното общество определям средата като отровен диалог, защото в момента всеки напада всеки за всичко и никой не иска да види, че отсреща има човек, когото също би трябвало да интересува положението на България. И да се направи конструктивен разговор. Аз съм сигурен, че ако хората успеят да го проведат, ще се изяснят много неща. Но в момента не можем. Мечтая отново да станем общност, отново да започнем да комуникираме помежду си, да не бъдем толкова крайни в делението между нас."          
Любо Колев от малък е закърмен с мисълта, че пътеводната му звезда е Левски. Факт, който през годините на обучение е осъзнавал и наслоявал. Много харесва и Христо Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Йордан Йовков. Сред европейските личности Бисмарк и Наполеон му правят изключително впечатление.  
Всички учители, които са ми преподавали, са оставили следа в мен. Сред тях са госпожа Гергана Пърличева, учител по български език и литература, която ме подготви за Националната олимпиада по български език, г-жа Галина Стефанова и Кети Георгиева - учителки по история, Румяна Хаджиева ми даде основата от I до IV клас.
Последните години съм безкрайно благодарен и на Димитър Димов - ръководител на школата по история "ИстОрика", който оформи моя подход към науката. Помогна ми да разбирам миналото и да аргументирам по-добре моята гледна точка, признателен е Любо.
Според него цената на успеха е свързана и с много труд, дисциплина и стотици часове, прекарани в Държавния архив в Кърджали.
В края на нашия разговор оставам още по-приятно изненадана. Моят начетен събеседник е запознат и с историята на любимия ни вестник. ДУМА е най-старият всекидневник, който продължава да излиза в България. Основан от Стефан Продев. Наследник на "Работническо дело". Мисля, че първото му име е "Работнически вестник" на Георги Кирков, допълва с почит Любомир. Дай боже и занапред да го има и да увлича все повече млади!