Почти известен резултат

Вицепремиерът Гълъб Донев ще ръководи Съвета по административна реформа, съобщи премиерът Румен Радев преди заседанието на правителството днес. Той поясни, че целите на реформата са две - повишаване на ефективността и свиване на разходите. "Целта е намаляване на бюрократичната тежест, намаляване на времето за административно обслужване на гражданите, оптимизиране на публичните разходи и запазване на качеството на услугите", каза премиерът.
Самата реформа ще се състои в сливане на агенции и дирекции, трансформиране на агенции в дирекции към съответните министерства, съкращаване на незаети бройки и пенсиониране на хора, които са в съответната възраст, както и прилагане на програми за доброволно напускане.
Щом се зададе време за приемане на бюджет и се види зейналата дупка в държавната хазна, веднага се появява един брадясал проблем - броят на чиновниците у нас. И тази година, въпреки че половината от нея почти си е отишла, явно няма да направи изключение, защото държавата тепърва ще приема бюджет.

Минимален ефект

В понеделник финансовият министър Гълъб Донев обяви съкращение с 10% на разходите за заплати и възнаграждения на персонала. Но се оказа, че тази идея няма да важи за голяма част от бюджетния сектор – военните, полицаите, разузнавачите, част от служителите на НСО и ДАНС, надзирателите в затворите, учителите (и всички други организации с делегиран бюджет), лекарите и медсестрите (включително психиатрии и центрове за спешна помощ), както и за общините.
Вицепремиерът и министър на финансите е разпоредил проектобюджетите на министерства и ведомства да се представят в Министерството на финансите спешно до утре, 21 май. 
Ограниченията ще се прилагат от 1 септември 2026 г., което означава, че ефектът му върху тазгодишния бюджет ще е за четири месеца (тоест реално 3,33% на годишна база). Очаква се за следващите две години обаче намаляването на парите за персонал да действа целогодишно.
Общите разходи за персонала на бюджетна издръжка според втория представен от подалия оставка кабинет "Желязков" проект на Бюджет 2026 бяха съответно 12,2 млрд. евро (за 2025 г.) и 13,1 млрд. евро (за 2026 г.). Това означава, че на годишна база съкращаването на 10% би спестило на бюджета над 1 млрд. евро, а за четири месеца от годината – 300-400 млн. евро. При положение обаче, че голяма част от работещите на бюджетна издръжка няма да бъдат засегнати от мярката и че тя ще важи само за една трета от тази година, може да се очаква, че спестяването в Бюджет 2026 ще бъде незначително и далеч от необходимите икономии от поне 3 млрд. евро, за да може дефицитът да слезе до 3%.

Оптимизация

Намаляването на администрацията е втората тема след цените, която всяко дошло на власт правителство яхва, използвайки вълната на популизма. Иначе няма съмнение, че в държавица като нашата чиновниците са много. Проблемът е, че всякакви намерения за нейното оптимизиране са предварително обречени на сигурен неуспех. Поне досегашната практика го доказва. Защото през последните години, когато ГЕРБ властваше в страната, даже и чистачка не можеше да бъде назначена без тяхната благословия. Така се подредиха нещата, че в момента държавната администрация е просмукана от гербаджии и тяхното "изчегъртване", както се оказа, изобщо не е лесна работа.  
Още като служебен министър на финансите през 2021 г. Асен Василев обяви, че проектобюджетът за 2022 г. ще се прави с идеята за 10% намаляване на разходите за персонал. Вече като министър той си постави още по-амбициозна цел – да съкрати чиновниците с 15% до края на 2022 г. Според неговите изчисления от общо 250 хиляди трябваше да бъдат освободени около 30 хиляди души. Логично тези намерения предизвикаха одобрението на работодателските организации и гнева на синдикатите. Проблемът и до днес е деликатен, но едно е ясно - държавната администрация се нуждае както от модернизация и оптимизация, така и от нова деполитизация и премахване на доскорошния мутренски стил на управление. 

Показатели

По данни на националната статистика работещите в държавното управление са около 110-115 хиляди души, а служителите в бюджетната сфера са около една четвърт от наетите в цялата икономика – 550-600 000 души от общо наети в икономиката около 2,2 милиона души. И въпреки че е най-бедната държава в Евросъюза, по данни на Евростат, България с дял на публичния сектор, с включени МО и МВР, от 24 на сто е далеч над средния показател в ЕС - 16 на сто. Това ни отрежда челно място по брой на чиновниците. В тази класация води Швеция, където 28 на сто от заетите са в администрацията. По големина на публичния сектор България е доста над средното и спрямо страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според последните сравнителни анализи чиновниците в държавите от ОИСР са 18 на сто. Заетите непосредствено в самата държавна администрация не спират да се увеличават. По данни на ИПИ към края на декември 2011 г. в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили 96 269 души. Петнадесет години по-късно броят им доближава 100 хиляди. Най-голям ръст има в числеността на административните структури, създадени с нормативен акт и отчитащи се пред парламента, като тук наетите са се увеличили от 1059 през 2011 г. на 6929 за последните 15 години. В момента в тази група попадат общо близо 15 комисии и съвети като КРС, КЗК, КЗД, КЗП. По-сериозен ръст има и при числеността на заетите в държавни агенции, които са се увеличили от 2700 на 3200 за същия период.
В крайна сметка не броят на чиновниците е толкова дразнещ, колкото ниската ефективност в тяхната работа. Едва ли има човек, който да не ги е блогославял докато губи време пред някое гише. 

Вероятност

Последният преди Асен Василев, който тръгна да бори бюрокрацията, бе финансовият министър в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков. Той няколко години подред уж "оптимизираше" чиновниците, но административната реформа така и не се състоя. Голяма е вероятността и този път да не се състои.
Да не говорим, че години наред имахме Министерство на електронното управление, което сега се казва Министерство на дигиталната трансформация. Тази структура по презумпция трябваше да намали административната тежест за хората и за бизнеса, предоставяйки им колкото може повече дигитални услуги. Това трябваше да доведе логично и до намаляване на чиновниците. За т.нар. е-правителство през годините бяха похарчени милиарди със съмнителен ефект, но това е друга тема.