Стихотворения от Теодора ГОРАНОВА

ТЕОДОРА ГОРАНОВА е специалист по финанси и счетоводство с дългогодишен опит в международна среда. Родена в малкото планинско градче Мадан в Родопите, още в ранно детство се премества със семейството си в Кюстендил. После се установява в София, където започва професионалния си път и създава семейство. Десет години по-късно заживява в Ню Йорк със съпруга си и дъщеря си и продължава кариерата си в областта на финансите и счетоводството. Освен професионалните си ангажименти, Теодора се занимава с писане, като основният й интерес е поезията. Обича да пише стихове и използва писането като средство за творческо изразяване и лично развитие. Това хоби й позволява да се разтоварва от ежедневния стрес и да черпи вдъхновение за нови идеи. "Мечтаеш ли за пролет? Стихове за тук и сега" е първата й книга.


СТАРАТА КЪЩА

Прибирам се в старата къща -
във спомени свидни заключена...
Никой на прага не ме прегръща,
а къщата е полу-срутена...
Все не оставаше време
за малко да се отбия...
Сега изоставена дреме
и свойта самота не крие.
От стените зловещо се зъбят
старите прашни картини,
а по ъглите нахално се въдят
най-различни гадини...
Празна и пуста умира -
забравена там от времето...
А времето пусто не стигаше,
забравена бе и от мене...
Сега ми се иска отново
да усетя аромата на хляба,
и колко много се моля
пак да видя дядо и баба!



БЕЛИЯТ ЛИСТ

Обичам белия лист -
той е ново начало.
Рисувам с думи мечтите си,
душата изливам си цяла.
Пиша с различни емоции
с простички думи разказани.
Слагам и многоточие
за неща недоизказани...
Пиша за чужди нещастия,
за свои тревоги, терзания...
Пиша за радост и щастие,
за надежда и обещания...
Обичам белия лист,
там се чувствам добре.
Споделям във мъничък стих
моето цяло сърце!



* * *

Слънцето грее, пчелите жужат
и всичко е топло и цветно!
Под жаркото слънце на плажа лежат
хора - дошли на морето.

Други - в гората търсят прохлада,
там под дълбоката сянка...
Земята отново - жива и млада
се събужда от зимната дрямка.

Лятото топло при нас е дошло!
Добре дошло, скъпо лято!
Отрупано с плод е всяко дърво...
Дошло е и птичето ято.

Слънцето жарко препича в захлас,
асфалта е топъл и прашен...
В нивята се чува птичия глас -
от плашилото старо подплашен.

И щуреца незнайно - отнякъде
свири със свойта цигулка...
Бавно и топло прегръща ни лятото,
люлее ни в своята люлка.

Скъпо лято, с дъх на златни дюли...
Скъпо лято, не си отивай, чу ли?
Скъпо лято - със слънце във косите...
Ах, скъпо мое лято - за тебе пак ще питам!