Долу ръцете от Острова на свободата!

През последните дни и седмици едно от най-честите скандирания по цялото земно кълбо е: "САЩ, свалете си ръцете от Куба!" Така, както трябва да бъде свалено и 60-годишното ембарго, което задушава Острова на свободата и надживява 10 американски президенти. Наложено от Дуайт Айзенхауер, първоначално се отнася единствено за вноса на захар от Куба. Дори започват залагания колко време страната ще издържи, все едно САЩ са единственият пазар. Някои твърдят, че между 60 дни и 60 месеца (т.е. 5 г.) Фидел Кастро ще отстъпи... "Най-миролюбивият" американски държавен глава Джон Ф. Кенеди скъсва дипломатическите отношения с Хавана, напълно спира вноса на захар и позволява на Вашингтон единствено да изнася хранителни продукти и лекарства, а след провала на операцията в Залива на прасетата налага пълно икономическо ембарго. Дори поставя временна морска блокада заради поставените съветски ракети, но тя е вдигната, след като Хрушчов ги изтегля. През 1977 г. Джими Картър облекчава режима за пътувания. По времето на Рейгън почти нищо не се променя, но Джордж Буш-баща подписва закон през 1992 г., забраняващ на американски компании в трите страни да търгуват с Куба, преустановени са чартърните полети - Маями - Хавана. Бил Клинтън е първият от Белия дом, който се обявява в ООН санкциите да бъдат вдигнати, но въпреки това Вашингтон гласува против... Въпреки това, той разрешава продажбата на различни американски продукти на Острова. До 2004 г., когато Буш-син затяга мерките за пътуване и имигрантите могат да се прибират в родината си веднъж на три години. Барак Обама обещава ново начало и улеснява пътуването, има по няколко полета на седмица с туристи, по-лесно се превеждат пари и страната е изведена от списъка с държави, спонсориращи тероризма; открито е посолство в Хавана. По време на първия си мандат Доналд Тръмп връща страната обратно в списъка, затруднява достъпа до лекарства по време на КОВИД-19. Джо Байдън не се интересува от положението в централноамериканския остров, а днес Тръмп отново е в стихията си да спъва кубинската икономика.
Ако има нещо, което Вашингтон със сигурност ще постигне - то е да обедини повечето страни в подкрепа на Куба. Русия, Китай и Виетнам вече го направиха. Това вече не са онези бедни и слаби държави от началото на 90-те години на миналия век. Днес те са водещи световни икономики, научили се сами да си проправят път, някога жертви на американските интереси, но днес независими и силни, които няма да позволят някой да им се меси във външната политика. "За пореден път Виетнам решително потвърждава своята солидарност и традиционно приятелство с братския кубински народ", заяви говорителката на виетнамското МВнР Фам Тху Ханг, а Китай започна да изпраща хуманитарна и финансова помощ.
Къде е България в тази международна обстановка? По-скоро къде са политиците ни? Защото повечето хора вече са се произнесли. Въпреки че платените от Сорос "учени" пишат в социалните мрежи как Куба сама си е виновна, че режимът й бил престъпен, а САЩ искат единствено да помогнат... На такива лъжи дори малките деца не се хващат. Но най-важното е, че Куба не е сама и така, както тя е помагала безрезервно на различни страни и народи през годините, така както изпращаше свои медицински екипи да помагат по време на КОВИД-пандемията, така е крайно време да бъде възнаградена за поддържане на идеалите си. Защото благодарение на тях хората по цял свят научават какво означава "братя" и как се протяга ръка в нужда.