Как цветът на нацията отиде да цъфти в чужбина

Деца ли? Че има ли ги още в България вече?
Близо 50 години у нас се строи ли, строи национална детска болница (клавиатурата ми отказва тук да пише национална с главно "Н"!). Още не е построена. Години наред работни групи от най-различен характер се чудеха дали става, или не става корпусът от Тодор-Живково време. После дойдоха обичайните за държавата ни отваряния на оферти и водопад от обжалванията им. Не бяха комисии, не бяха комитети прочее, то се назначаваха, то се гонеха членовете им. Ей така се изтърколиха още десетина български годинки...
В онези години, когато е направена първата копка за въпросната детска болница, в България се раждаха около 130 хиляди деца. Тогавашните деца вече са пенсионери и имат поотраснали внуци. През миналата година живородените бебета са 48 952. И първокласник може да сметне с колко е намаляла раждаемостта. Навярно властимащите си мислят: "Че то има ли смисъл да се харчим за болница?". Цинично, нали? А мигар не е цинизъм, че 50 години една детска болница не можем да си построим, а уж сме в ЕС? Но пък сме единствената държава в ЕС без национална детска болница. Някой ще ме опровергае: "Ама сме единствената държава в света с най-дълъг отпуск по майчинство!". И какво от това? Раждаемостта продължава да намалява. Не майчинството, а възможността за сигурност при отглеждането на децата, възможността за опазване на здравето им, възможността за осигуряване на адекватно образование са от значение. Защото едва от месеци-година ваксините срещу варицела и HPV вируса са безплатни за родителите, докато по света, към който се стремим, това е така от дълги години. 
Имаме си най-сетне въздушни линейки, но се оказа, че в тях не можело да се качват кувьози, да се обдишват бебета и такива едни неща.
Спира работа детската хирургия в болница "Света Анна" във Варна от 1 март, която поемаше пациенти от цяла Североизточна България. 
Имат ли поле за развитие шепата български педиатри?
Още по-лошо е, че властите не съумяват да опазят и съществуваща детска болница. Настоящият й директор вчера стана бивш. Не защото не се справя или не иска да ръководи лечебното заведение, а "защото отказвам да бъда част от среда, в която административният натиск и безкрайните проверки подменят смисъла на медицината и превръщат работата в оцеляване". Навярно това е поредният пример как у нас медицината упорито се подменя със счетоводните сметки. Защото лекарят (д-р Благомир Здравков) си го казва без заобикалки: "През изминалата година вместо партньорство видяхме системен институционален натиск, финансови рестрикции и отказ от диалог. В такава среда е невъзможно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето". И дали е било само през изминалата година, дали не е така години наред? Това ли даваме на децата и внуците си? Онези, които преди повече от 35 години бяха наричани цвета на нацията. Е, да! Този цвят отиде да цъфти в чужбина!
Защо се събират капачки, за да се купуват кувьози и да се обзавеждат детски отделения?
Защо продължават да царуват клиничните пътеки?
Защо профилактиката е натикана в тъмни ъгли?
Защо българите са първенците в Европа по сърдечносъдови заболявания?
Защо ракът по света вече е хронично заболяване, а у нас все още е смъртна присъда, както е било преди повече от век? 
Защо всяка органна трансплантация е в топ-5 на новинарския поток, когато по света това са вече почти рутинни операции? 
Защо? Защо?