Щастлива съм да живея мечтите си

ИНА КЪНЧЕВА е родена в София. Изучава оперно пеене от 19-годишна в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Следват стипендии за Европейския оперен център - Манчестър, Фондация "Арена ди Верона", Академия Киджана, Центъра за усъвършенстване "Пласидо Доминго" - Palau de les Arts. Участва в майсторските класове на Ирина Гавриловичи, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Лео Нучи, Анна Луиза Кова и др. Лауреат е на множество високи награди и отличия. Изявява се като солист в престижни фестивали в България и в чужбина. На световните оперни сцени е била Виолета в "Травиата", Графиня Адел в "Граф Ори", Микаела в "Кармен", Памина във "Вълшебната флейта", Фиордилиджи в "Така правят всички", Дораличе в "Крал за един ден", Жулиета в "Ромео и Жулиета", Джулия в "Копринената стълба", Джилда в "Риголето", Лиу в "Турандот" и др. 

- Госпожо Кънчева, в края на юни завърши седмото издание на фестивала "Културама". То премина под мотото "Garden of sound/ Градина на музикалните наслади". С всяко издание развивате програмата. Кое беше тази година различното?
- Тази година различното беше голямата жанрова палитра, точно като цветна градина, и, разбира се, много високото артистично ниво на гостите. Всяка година се опитвам да надграждам това ниво. Темата, която избираме, обикновено е алегорична, но и води до конкретна траектория на избора на артистите и техните търсения. Мисля, че София има нужда от фестивал, който не просто да забавлява, а който да е колективна енергия, която се проектира и влива в световните тенденции. По ярък начин да се покаже високо ниво, но в нетрадиционна рамка, в разчупеността на съвремието ни.
- Сигурна съм, че Вие лично обръщате внимание на всеки детайл, но предполагам сте обединили екип от съмишленици, професионалисти, доброволци, спонсори, за да се осъществява това събитие винаги на висота?
- Имам много малък, но всеотдаен екип. Сама се занимавам с артистичната и организационната част, а Елица Христова се занимава с административната и комуникационната част, после на терен обединяваме усилията си. Отделно от това, имаме изключителен човек - Ирина Михайлова, от страна на Столичната община, която ни помага за логистиката и всички оперативни и административни дейности, свързани с държавната администрация. Имаме зорки юрист и счетоводител и работим с различни външни дизайнери и рекламни агенции всяка година, като цялата креативна концепция идва обаче от нас. 
Имаме огромна подкрепа от най-устойчивия ни спонсор - Аксенчър България, и там имаме екип от около 10 души доброволци, които ни помагат както за дигиталната интеграция, така и за маркетинговите подходи. От останалите ни спонсори и подкрепящи ни имаме също много голяма доброволческа подкрепа, отнесена към бизнес частта. Това спомогна да сме изключително суверенни - имаме платформа за продажба на билети, платформа за кандидатури на нашите артисти, виртуална дигитална платформа и работим по още доста идеи.
- Основаната от Вас фондация "Културни перспективи" има много по-широка дейност и инициативи. Тази година отново удостоихте шестима млади творци с Националната стипендия "С усилия към звездите". Как тези даровити хора продължават пътя си след това?
- Да, фондацията вече има все по-широк спектър от дейности, свързани с продуциране и книгоиздаване, както и майсторски класове. Имаме още много проекти, но истината е, че нямаме възможности за административен капацитет и това донякъде ни възпира. Ние всеки път се фокусираме върху изключителността на проекта, което ни утвърждава все повече, и търсим финансиране чак когато сме наясно с цялата конструкция и мащаб. Обратният процес ми се струва порочен и компромисен. 
Стипендията е най-важният и най-труден за намиране на финансиране проект. Тази година ние имаме удоволствие да подкрепим шестима изключително млади артисти. Виждаме, че те имат нужда от още по-голяма подкрепа. Изпратили сме всички на курсове за висока квалификация в техните области, както и на всеки предоставихме курс по език. С помощта на нашата контактна мрежа им осигуряваме изяви и представяния, организираме техни записи или подкрепяме проекти, които да ги изведат на международна сцена. След седмица ще пуснем фондонабиращия ни бутон, защото нямаме достатъчно авоари за новите стипендии.

- Вие имате отношение към ранното музикално възпитание на певчески надарени деца, също така продуцирате и издавате музикални книги, които ги въвеждат в света на музиката, на прочути композитори и произведения. Това е ценна, благородна мисия, особено в днешния технологичен свят, в който духовното сякаш малко изостава от вниманието на обществото.
- Измислила съм си тази мисия като една вътрешна доктрина и я следвам неотклонно. Сериозно винаги съм стояла и до Детския радиохор, който е един от най-елитните ни състави. Нашата предпоследна и много харесвана книга с автор Донка Райчева ("Музиката е..."), която въвежда най-малките в света на музиката по един изключително поетичен и забавен начин, ще бъде издадена във Франция през следващата година и ще се разпространява чрез една от най-утвърдените там мрежи. Мисля, че това са добри стъпки и оценка за това, което правим. Идеите ни за методология и създаване на политики за въвеждане на музиката по-сериозно в най-ранния начален образователен стадий не са срещнали реален отклик в България, което е жалко.
- С какво да си обясним тази Ваша посветеност на каузата: с това, че самата Вие сте майка и знаете каква е отговорността за възпитанието на интелигентни и достойни хора, които утре ще ръководят и развиват света, или е заложено у Вас още от годините, прекарани в Детския радиохор, или има и други причини?
- Обожавам музиката! Тя е един необятен океан, с всичко, което се крие там. Един паралелен език, живот, който може да те научи на много и да развива както мозъка ти, така и фината моторика, да лекува, да възпитава и да облагородява. Фантастичен емоционален свят! Тези мои възприятия, които съм наблюдавала да рефлектират върху хората по цял свят, са ме убедили, че освен изпълнители интерпретатори, ние имаме и "мисионерска" дейност да предадем това, да го направим достояние, защото това е вид образование и личностно усъвършенстване, което извисява. Често съм канена да говоря за тези неща, за съжаление, предимно в чужбина.
- Един от Вашите ментори - оперната прима Красимира Стоянова, наскоро сподели пред ДУМА, че човек получава толкова радост, ако се научи да дарява. Ваша инициатива заедно с пианиста Людмил Ангелов, с когото представяте общи творчески проекти, бе да осигурите средства за закупуването на качествен роял, на който да могат да изнасят концерти млади музиканти. Осъществихте и нея.
- Напълно споделям тези възгледи на Красимира Стоянова. Винаги съм търсила ментори по моя път, когато съм чувствала, че съм готова да споделям обща енергия и идеи. С Людмил, с Александрина Милчева, с много други изключителни артисти, с които контактувам, чувствам съмишленичество. Разбира се, има и много хора, които ми помагат да осъществявам своите идеи и не желаят да се афишират. Тук е мястото също да им благодаря. Мечтая за концертна зала, мечтая за специални програми за младите артисти, надяваме се да имаме сили да ги осъществим или поне да направим пътеката.
- Спомням си концерта на оперната дива Монсерат Кабайе на 27 септември 2000 г. в зала 1 на НДК, по време на който тя Ви изведе на сцената и Ви представи като млад талант и бъдеща звезда. Такива ли са големите творци - раздаващи се, насърчаващи, подкрепящи наследниците, на които един ден ще оставят великото си изкуство?
- Тези, най-големите като нея, имала съм щастието да общувам с мнозина, са такива - скромни, съмняващи се в успеха си, все търсещи и много подкрепящи. Енергията на даването, без очакване на благодарност, е изключителна, както безусловната любов! Живеем във време на моментните взаимоотношения и на срещи, предимно породени от интерес или заради материалното, или заради егото. Там, където успеем да надскочим суетата, чрез искреността, можем да обърнем течението в този така объркан свят.

- На всички изброени дотук дейности отделяте внимание, усилия, емоция, което става за сметка на личното Ви творческо време. Откъде черпите тази енергия, сигурно е и въпрос на дисциплина и организация?
- Напротив, аз непрекъснато съм в своето лично творческо време. Моята креативност се храни от всичко това, което изброихте. Срещите с хората, липсата на възможности, неудачите по трасето - това са мощни фактори, които ми влияят вдъхновяващо и генерират нова енергия.
Ежедневно, без изключение, се занимавам с музика, уча, чета, интересувам се от толкова много неща, развивам капацитета на тялото ми, което е моят инструмент, и пазя душата и сърцето си от сериозни катаклизми. Че какво по-смислено... То е като едно сливане със самата мен - да живея мечтите си. Мисля, че това ме държи в състояние на левитация над ежедневието или злободневието. Много често се движа някак в свой свят и въпреки всичко имам тактилност. Никога не съм имала необходимост някой да ми казва какво да правя, какво е добре за мен. Имам тази вътрешна сигурност какво искам от много малко дете и непрекъснато работя и се развивам, за да е то на пътя ми. 
Откакто станах майка, развивам едно изключително качество - търпението, и това ми помага да приемам и чакам, което се отразява и на качеството на представянето ми. Вече съм на сцената от много години, но моето любопитство расте и така провидението непрекъснато разтваря нови и нови възможности пред мен.
- Може ли да споделите с нас някои от предстоящите Ви ангажименти? И кога ще Ви видим отново като изпълнител на българска сцена?
- Подготвям много нови албуми и програми. През следващата година ще се разгърна в моноопера, която ще се представи в Брюксел, Бон и Лимож. Предстоят ми концерти с новия ми проект "Ориент Експрес" в Европа през следващия сезон. В България ще имам изяви още през есента на 2025 г. с Радиооркестъра, с Детския радиохор и с различни, любими за мен артисти. А също ще направим всичко възможно да осъществим и есенното издание на "Културама" в музея".