АЕЦ "Белене" ни е нужна, независимо чия е технологията*

Интервю на Мария Атанасова,
Факти бг


Богомил Манчев е роден на 31 декември 1957 г. в София. Завършил е специалност „Топлоядрена енергетика“ във Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в АЕЦ „Козлодуй“ от оператор до дежурен инженер на блок. Ръководи въвеждането в експлоатация на 5-и и 6-и блок на централата. Работи в изследователския ядрен реактор в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Участва в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Председател е на Управителния съвет на сдружение "Булатом".


- Г-н Манчев, размечтахме ли се за нови ядрени мощности? Политици вече говорят не само за 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“, а за още и още в АЕЦ „Белене“. Има ли реална база за подобно нещо, или просто политиканстват?
- Че политиците политиканстват, това е ясно – политиканстват. Но, да, ние като държава това, което правим като 7-и и 8-и блок, е изключително важно, но ни трябват още два блока на площадката на АЕЦ „Белене“. Без значение с чия технология - дали е френска, американска или южно корейска, или ще достроим със западна компания оборудването, което запазихме. Това може да се случи, примерно, с една Франция. С тях може да направим двата реактора на 100%.
- Тези два руски ядрени реактора, които имаме, но с оборудване и с френска технология?
- Тук искам да обясня нещо ясно. Да, оборудването е произведено в Русия, но то вече е българско, защото сме си го платили 100%. Колата, която карам, е произведена в Германия, но си е моя – аз съм си я купил. Въпросът с АЕЦ „Белене“ е, че чисто технологично можем да го направим с Франция, примерно. Възможно е. Има особености, но можем да направим този проект, защото много хора бъркат площадка „Белене“ и проект „Белене“. Проект „Белене“ държавата реши, че няма да го прави, но останахме, както се казва, с една торба желязо, което трябва да го правим нещо. В същото време то е изключително качествено и смислено да го реализираме, защото България си е купила проекта и го притежава на 100%.
Не можем да го продадем на трета страна, но на своята територия можем да го реализираме. Може да го реализираме с друга технологична компания, отново се връщам на французите. Наскоро обсъждахме с колеги нещата и сега се надявам, когато имаме редовно правителство и парламент, да запретнат ръкави, както се казва, нашите политически хора и да направя тази енергийна стратегия от която има нужда България. Вижте, нещата са ясни. Ние трябва да имаме стратегия за енергетиката вече не до 2050-а, а до 2060 година. През 2051 година вече трябва да сме извели от експлоатация 5-и и 6-и блок в Козлодуй. Пети блок ще бъде изведен през 2047 година, а 6-и рез 2051-а.
Тогава ще се навършат по 60 години експлоатация на тези два блока и ние трябва да направим други два блока до 2051 година. Ако до 2051 година останем с два ядрени блока и с реализиране на всичката нашия амбиция от слънце, което не е лошо, около 12-15 000 MB инсталирани мощности на територията на България, около 7000 мегавата вятър, ние ще сме лишени от големи базови мощности, които ще могат да балансират и да създават онова условие за стабилност на енергосистемата. Виждате вече пакостите, които стават на запад.
- Видяхме какво фотоволтаиците причиниха в Испания…
- Преди няколко дни отново имаше срив в една част от Испания и много градове останаха без електроенергия. А какво се случи в Северна Македония и Сърбия скоро… И коя система ги спаси – българската. Защото въртящите механизми, които имаме в момента, все още донякъде стигат, за да регулират системата. Но нарастването на инсталирането на нови мощности, поставя системата под напрежение. На нас ни е необходимо да имаме базови големи мощности с въртящи механизми, за да можем да балансираме. Ние говорим много за съхранение на енергията, говорим за чисто активни системи - акумулаторите са чисто активни системи, но те не създават онази реактивна енергия, която е необходима за балансиране на мрежата.
Затова казвам, че е много важно до 2051 година да се събудим и у нас да работят нови четири ядрени реактора.
Имам предвид и се надявам 7-и и 8-и блок до 2038 година да влязат в експлоатация, както 1-и и 2-и в АЕЦ „Белене“ - някъде между 2047 и 2050 година. Така съвсем безпроблемно ще си изведем двата блока – 5-и и 6-и от АЕЦ „Козлодуй“, но ще имаме една стабилна система плюс всичката тази реализация като количество енергия от вятър и слънце. Тогава нашата държава ще бъде изпълнила всички условия, за да прави една нискоемисионна икономика, не нискоемисионна енергетика, а нискоемисионна икономика. В този смисъл мечтата на политиците не е грешна, защото новата тежка индустрия - едно време тежката индустрия беше металургия и химия, защото потребяваха огромно количество електроенергия и така се развиваше енергийната система, а сега новата тежка индустрия се нарича бази данни и изкуствен интелект.
- За АЕЦ „Белене“ минахме от гьол, а сега пак почваме да го строим – за четвърти път. Знаем ли в България какво искаме, всъщност, когато става дума за ядрени мощности?
- Какъв хубав въпрос дали знаем какво искаме? Аз знам какво искам. Вие знаете, че аз съм радетел на този проект от самото начало. Когато тогавашния премиер каза, че АЕЦ „Белене“ е гьол, аз му поясних, че това означава, че ние изключително добре сме си съхранили крана - тоест основата, за да не пропуска вода. И той тогава чак разбра какво му обяснявам. Ако водата в гьола беше изчезнала, това означаваше, че ние сме разрушили основата, върху която може да се гради ядрен блок.
Не знам дали си спомняте колко шум се вдигаше около това, че цената на АЕЦ „Белене“ за построяването и пускането в експлоатация беше за около 4 милиарда евро за два ядрени блока – по 1040-1050 мегавата. А 1,3 милиарда евро беше т. н. цена на собственик. И ни обясняваха, че щяла да стане гигантска цена, която не може да се изкупи. Чуваха се всевъзможни оценки от различни, за съжаление и наши колеги експерти, които говореха лоши и катастрофични неща, които не бяха верни. Те си мислеха, че това ще им помогне някак си да бъдат много важни, много известни… Не беше правилно, като цяло. Ако блоковете си ги бяхме построили по първоначалния план, ставаше въпрос да влезем в цена от 8 милиарда евро.
Спряхме проекта веднъж и започнахме да пишем пускови срокове 2015-а и 2016 година, като тогава цената стана малко над 9 млрд. евро. Имаше икономически анализ, който беше правен от банката НSBS, която бе разиграла няколко позитивни варианта. От банката бяха казали, че ако централата на тогавашната цена на енергията минеше 10,5 милиарда евро, трябва да се разсъждава колко време тя ще се откупува. Защото хората, които говорят за себестойност на енергията, както и за цена на енергията, очевидно не правят разлика. Това е големият проблем. Себестойността на проекта АЕЦ „Белене“ беше за 23 евро на мегават час – с всичките отчисления, които трябва да се направят по нашите закони, за да произведем около 16,5 млн. мегавата електроенергия. За производството харчим 350 милиона евро. Разделете 16,5 млн. мегавата на 350 млн. евро и стават даже под 23 евро. И вече отиваме към защитената цена, за която много пъти съм говорил, от 60 евро.
Разликата между 23 и 60 евро е необходимата сума, която трябва да се събира, за да може в рамките на 12-15 години да си върнем кредита към банките.
След като минат тези 15 години и върнем парите на банките, нали разбирате, че тогава централата, като участник на пазара, вече ще реализира огромни печалби. Бяхме сметнали тогава, с някакъв инфлационен индекс като непредвидени разходи, че за 60 години тази централа ще произведе 100 милиарда мегаватчаса електроенергия. Печалбата на централата за тези 60 години беше над 60 млрд. евро. Не мога да намеря друго производство в България, което може да изкара толкова пари. И говорим за висока технология, за стабилност на нашата национална сигурност, защото имаш работеща и стабилна централа. Тогава непрекъснато обясняваха как била руска централа и така нататък. Не може да бъде нещо руско, когато ти си го платил на 100%. Да, зависиш по някои технологични въпроси, но ние доказахме с 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй“, че България за 50 години е създала достатъчно нормални и качествени инженерни кадри, имаме добри ремонтни компании, за да поддържаме централата. Относно резервните части, естествено, с малко повече усилия ще си намерим. Но вече може да ги получим и от Западния свят, ако направим проекта със западна компания, защото партньорите ще имат всички резервни части. Така че по линията на доставките ще имаме всичко готово. И не на последно място правителството трябва да вземе решение какво ще реши да прави. Вече имаме и опция някой от големите гиганти, които се занимават с бази данни, от типа на Майкрософт, Гугъл, Амазон, ако щете, който ще бъде клиент на голямо количество енергия от тази централа, биха могли да бъдат дори и инвеститори.


със съкращения
* Заглавието е на редакцията