Ядреният раздор

Израел извършва военно нападение срещу Иран и мнозина се изкушават да стоварят върху него всички възможни обвинения - стъпкал е всякакви червени линии, взел е на мушка иранската територия, унищожава военни и научни обекти, сее смърт, погазил е всякакви  норми на международното право, действа безнаказано и на своя глава, без дори 100-процентово одобрение на своя непреклонен покровител САЩ. Изобщо не просто нарушител или хулиган, а направо закоравял престъпник, който трябва да бъде закопчан в белезници и хвърлен зад решетките.
И на мен ми се ще да се присъединя към тази редичка, но ме възпират доводи, които се виждат „зад кадър“. И в тях не фигурира изкусителното иначе признание за убийственото технологично и интелектуално превъзходство, срещу което Иран едва ли има какво да противопостави. Всъщност Израел влиза в ролята на „престъпник“, за да възпре Иран от създаване на ядрено оръжие. Което еврейската държава има всички основания да подозира, че ще бъде насочено срещу нея. Уверенията на Техеран, че ядрената му програма не предвижда такъв замисъл и преследва само мирни цели, не звучат убедително. Според Международната агенция за атомна енергетика към средата на май Иран вече разполага с около 408,6 кг обогатен до 60 процента уран - само на крачка от 90-те процента, необходими за ядрена бойна глава.
От централата във Виена твърдят дори, че Иран теоретично разполага с достатъчно материал за около 10 ядрени бомби, ако уранът бъде допълнително рафиниран.
Според международното споразумение на Иран с ядрените държави от 2015 г., той се задължаваше да обогатява урана до малко над 3 процента, което е достатъчно за изгражданата тогава ядрена централа в Натанз. Но под влиянието на Израел САЩ излязоха от споразумението през 2018 г., съответно Ислямската република отказа да го изпълнява и има-няма за 6-7 години тя обогати урана до 60 процента. Трябва ли Израел да чака още 2-3 години, докато осъмне една сутрин с ирански ядрени ракети, насочени срещу него? С една дума, еврейската държава прибягна до ролята на нарушител, за да защити себе си. Впрочем, срещу ядрено оръжие в ръцете на Иран се обявява и съюзничката му Русия, а не само Западът.
От друга страна, Иран не може да не предизвиква подкрепа и съчувствие като жертва на агресия. И като закрилник на каузата за палестинска държава. Но и тук има довод, който би трябвало да възпре от еднозначното присъединяване към тази редичка. На пръв поглед защо Иран да няма ядрено оръжие, след като заклетият му враг Израел го притежава? Все пак има причина. През 2005 г. тогавашният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад призова Израел да бъде „заличен от картата“. Тогава Израел определи иранската ядрена програма като „сериозна заплаха за бъдещето“. Нещо повече, дамгосването на еврейската държава като заклет враг е част от ДНК-то на Ислямската държава - не само на радикалното, но и на цялото управляващо духовенство. Ами ако аятолах Хаменей нареди с придобитото ядрено оръжие да бъде „заличен от картата“ заклетият враг? Може да се предположи, че в отговор на САЩ от картата ще бъде заличен и самият Иран, но кой знае дали тази заплаха ще възпре Техеран от ирационалността на „израелското заличаване“, което нищо чудно да бъде представено и като воля на Аллаха.
Да, Израел има ядрено оръжие, но възнамерява да го използва само за защита, не и за унищожаването на една държава. През 1981 г. той унищожи ядрена инсталация на Ирак, но не и самата държава. Макар впоследствие диктаторът Саддам Хюсеин да плащаше на семейства на палестински самоубийци, които се взривяваха и избиваха евреи из градовете на Израел. Докато Иран дава заявка да използва ядреното оръжие не просто за защита, а за унищожаването на заклетия враг. Нали улавяте разликата?
Според специалисти сега Израел ще нанесе поражения на ядрената програма на Иран, но няма да унищожи обогатения уран, който най-вероятно е скрит дълбоко под земята. За целта ще трябват много мощни бомби, които имат само САЩ. Смята се дори, че Иран ще се амбицира още повече за сдобиване с ядрено оръжие. И тогава какво? Сегашната война ще пламне отново след 5-10-15 години.
Изходът е да започне диалог, в който засегнатите страни с международно посредничество да стигнат до отказ от мантрата за „заклетите врагове“. Нека не стигнат до отношения на приятелство, но поне да загърбят враждебността.
Сега това изгледа толкова нереално и абсурдно, че стои глупашки. Това не потвърждава ли колко обречен е Близкият изток?