България трябва сама да кове своята съдба!

ИЛКО КАПЕЛЕВ е роден през 1956 г. в с. Овчи кладенец. Поет, белетрист, публицист и журналист. Автор е на повече от 5000 публицистични и информационни статии, репортажи, очерци, есета. Изпод неговото перо излизат стихосбирките "Пробуждането на совата", "Искра от писък", "Нощта след Великден", "Звездобойна", "Задочен полет" (поема), "Небесна книга", "Сърцето ми е ръкопис пламтящ", "Полет по време на буря" и др., както и прозаичните книги "Сибирски дневник" и "POSTSCRIPTUM. Убежище за роман". Носител е на множество литературни награди, включително на Паметен медал "А. С. Грибоедов 1795-1829" за принос в българо-руските отношения в областта на литературата, златен плакет "Джон Атанасов", Националната литературна награда "Атанас Далчев" и др. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

- Г-н Капелев, днес е Денят на труда и международната работническа солидарност. Какво е за Вас този празник?
- За мен Денят на труда и международната работническа солидарност е един много свят и романтичен ден - така бях възпитаван и у дома, и в училище през далечните 60-те години на миналия век. Тогава всички ученици, манифестирайки по улиците, пеехме с цветя в ръце "Дружна песен днес да екне...". Бяхме радостни и щастливи, че пеем в чест на хората, които се трудят и създават народните блага. А по главната улица дефилираха тържествено селскостопански машини: комбайни, трактори, камиони и др. Това допълнително усилваше нашия детски ентусиазъм... Така тържествено и въодушевено отбелязвахме празника на труда и по-късно, когато отидох да уча в града...
- Ценност ли е днес трудът? Сякаш гледаме да минем леко, по байганьовски, ако може...
- Според мен трудът винаги е бил ценност. Не е възможно да градим съвременен и модерен свят без истински, честен и качествен труд. Да, "по байганьовски" много хора се стремят да минат - и работодателите, и изпълнителите... Но няма как да градим съвременен и модерен свят без истински и честен труд. Всички блага идват от труда, който много често съвсем не е лек.

- Корените на Първи май са в борбата срещу експлоатацията, в исканията за достойно заплащане и труд. Защо днес се отказваме с лека ръка от социални придобивки, които бяха постигнати с много усилия и жертви?
- Да, ние, по-големите, добре знаем в какво се корени идеята за отбелязване на Деня на труда 1 май. За съжаление голяма част от подрастващите не знаят с цената на какво са постигнати съвременните трудови придобивки, включително 8-часовият работен ден. Много често това, включително и у нас през различни етапи в следосвобожденската ни история, е постигнато с бунтове, с кръв, с риск за живота на много хора... Капиталът е в настъпление и в много частни фирми се работи повече срещу неадекватно заплащане. Много ми се ще да вярвам, че един ден законодателството ще разгроми тези безобразия...
- Не мислите ли, че в другите страни хората повече протестират срещу неправдата?
- Аз виждам как в много други държави по честен и законосъобразен начин хората защитават правата си. Много съм мислил по този въпрос... Преди повече от двадесет години се запознах с млад германец - съпруг на моя позната. Когато в ония години той беше у нас за първи път, разочарованието му от нашето мълчание пред изстъпленията на властта бе огромно. Помня, че тогава много често растеше цената на тока, както и на много други стоки... И той, германецът, казваше: "Това, ако се случи у нас, народът масово ще се изнесе на улицата да защитава правата си..." А ние не смеем, носим някакъв страх в душите си.
- Достойно ли е заплащането в най-бедната държава в Европейския съюз?
- В никакъв случай не може да се говори за достойно заплащане у нас. Мисля, че и децата разбират това... Помня как моят син преди години, когато го вземах от яслата, постоянно плачеше за вафла, когато наближавахме кварталното магазинче. А аз не можех да му купя... Какво да се прави, в качеството си на журналист и със солидно висше образование не получавах достатъчно пари, с които достойно да изхранвам семейството си... Нещата не са се променили кой знае колко оттогава.
- Какво мислите за приемането на еврото?
- Не съм оптимист. Поне финансовите специалисти казват, че народът ще обеднее още повече. Защо!? Нима днес той, Негово Величество Народът, не е достатъчно беден? Изведнъж цените на стоките ще станат високи, доходите - ниски... Навремето под външен натиск, считай по идеологически причини, закрихме 4-те реактора на АЕЦ "Козлодуй"... България трябва да бъде стратегически независима държава, да не се влияе от политическите приумици на външни държави, особено такива с користни цели. Тя трябва сама да кове своята съдба. Ние имахме най-мощната енергетика на Балканите, днес сме една слаба, безпомощна страна... Тези сравнения на пръв поглед нямат нищо общо с въпроса Ви за приемането на еврото... Но искам да попитам: нима не ни говориха, че в ЕС ще се чувстваме като в райски кът?
- Разкажете за Вашия трудов път до момента. Удовлетворен ли сте от постигнатото?
- Нямам от какво да се срамувам относно моя трудов път. Започнах работа във втори клас, когато през лятото ходех с майка ми да нижа тютюн в сушилнята на ТКЗС-то. Всички ние, селските деца, започвахме работа отрано... Като дете през лятото се возех на диканята на дядо си, когато той вършееше в задния ни двор, впрегнал биволите. Това бяха едни от най-щастливите ми детски дни. След казармата започнах работа като репортер в един регионален вестник... По-късно, с препоръка на СБП, отидох да уча в единствения в света литературен институт за поети, писатели, драматурзи и преводачи "Максим Горки" в Москва. Не всекиму е дадено да измине този стръмен и висок път от селската диканя на дядо си до ЛИ "Максим Горки"... Бях едно обикновено селско момче, което преодоляваше подстъпите на живота крачка по крачка, без ничия помощ.
- През 80-те години сте били сред скованите от лед полета на Западен Сибир, в тогавашния СССР, а днес - Русия. Ще споделите ли с нашите читатели любопитни подробности от този етап от живота Ви?
- В ученическите си години бях прочел от кора до кора книгите на Джек Лондон и си обещах един ден да измина неговия път. Трябва да уточня, че двайсетгодишният Джек Лондон е бил на Север само една година, тъй като се разболява от скорбут и се завръща на Голямата земя, както се изразяват в такива случаи руснаците. Това е било през 1896 г. по време на Златната треска. Аз заминах да търся романтика и приключения в Приобието, Западен Сибир. Реших да направя това в рамките на една година, но престоях там дванадесет. Странствах в безбрежните северни лесове, общувах с еленовъдите и рибарите, работех на баржите в река Об, запознах се с живота на хантите... Сибир е много суров и много красив свят, който трудно се поддава на художествено описание, но което аз се опитах да направя в книгата си "Сибирски дневник". И сякаш успешно... В навечерието на 1982 г., когато в една от стаите на общежитието се бяхме събрали 12 момчета да посрещнем Новата година, температурата на въздуха падна на 56 градуса под нулата. Живеех на десния бряг на река Об, която в такива случаи замръзваше почти до дъното и ние работехме на нея с верижни машини. Искам само да уточня, че Об е дълга 5410 км, а в делтата, т.е. там, където се влива в Карско море - преддверието на Северния ледовит океан, е широка 90 километра... Аз деля своя живот на два периода: до Сибир и след Сибир.

- Какво научихте по време на престоя си там?
- Мисля, че станах по-силен и издръжлив. След закалка в Сибир човек трудно може да се уплаши от нещо. Днес си мисля, че мога да оцелея при всякакви обстоятелства...
- Вашето отношение към Русия?
- Великолепно, братско... Никоя държава не е дала на България толкова много, колкото това е направила Русия - почти всичко безплатно. Само през Освободителната Руско-турска война 1877/1878 година за свободата на България загиват 236 хиляди руски солдати. Имахме най-силната армия на Балканите, която беше създадена с безкористната и братска помощ на Русия...
- Какво мислите за войната в Украйна?
- Една тъжна и безсмислена война, защото се води между два братски народа. Редно е след войната да бъдат проведени съдебни дела, подобни на тези в Нюрнберг след Втората световна война. Тази война започна не от Русия срещу Украйна, а обратно - от Украйна срещу Русия, с користната помощ на колективния Запад и НАТО. Тоест, оказва се, че Русия трета година воюва сама срещу Украйна с Европа и НАТО, взети заедно. Нека Украйна добре да си припомни кога и откъде е получавала подкрепа за държавност - винаги и само от Русия. А ако "разгърнем" историята назад, ще си спомним как украинският хетман Богдан Хмелницки преди 500 години присъединява Казашкото хетманство към Руското царство, тъй като не е могъл да се справи с кланетата над народа от страна на татари, турци, поляци и др.   
- Днес сме свидетели на бясна русофобия, доведена у някои наши сънародници до клинична диагноза. Нормално ли е това, което се случва у нас, а и в цяла Европа?
- Разбира се, че не. Ние трябва да помним своята история и да не забравяме кой всъщност ни е подал чиста и братска ръка за спасение в тежки моменти!
- Единствено евро-атлантическо ли е нашето "светло бъдеще", както се опитват да ни убедят властимащите? Нямаме ли друга алтернатива?
- България трябва сама да решава къде е нейното геополитическо място в днешния свят. Българинът за 35 години не показа с нищо своята "симпатия" към евроатлантизма. Той трябваше сам да вземе решение къде му е мястото. В този смисъл, досега властимащите трябваше да го поканят на референдум по много геополитически въпроси: за ЕС, за НАТО, за еврото и т.н. Повтарят се суровите, ненаучените уроци от Втората световна война...
- Наближава Денят на победата 9 май. Още една отричана у нас дата, свързана с опити за пренаписване на историята. Кой има интерес да бъде подменен празникът?
- Девети май е велика дата! Ден на победата над нацизма, над фашизма... Светът беше освободен от кафявата чума благодарение на безстрашните съветски воини. За да се извърши това чудо, от страна на СССР паднаха общо 27 млн. бойци и мирни граждани, от които само за освобождението на Европа живота си дадоха над 3 млн. червеноармейци. Ако нямаше Ден на Победата, нямаше да има и Ден на Европа.
- Надига ли глава фашизмът? И каква трябва да бъде нашата съпротива?
- Да, фашизмът и днес надига глава, което се чувства и у нас... Дори мисля, че в някои сфери ние вече живеем в условия на фашизъм. Не е ли фашизъм властимащите да не се допитват до народа за въпроси, които засягат самата държава!? Съпротивата от страна на честните и храбри хора трябва да бъде безкомпромисна, категорична, твърда.  
- Мълчат ли днес поетите?
- Голяма част от поетите "спят", защото така им е удобно... Много ми се ще да вярвам, че ще дойде ден, когато те ще се "събудят". Но нека това да не бъде, когато вече се е "събудил" целият народ - ще бъде жалко.
- Вашето послание към читателите на в. ДУМА?
- Да покоряват с обич и любов върховете на слънцето! И да не допускат нечитави хора да се гаврят с мечтите им!