НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

Второто четене е крайният резултат в парламентарната  практика. И не само в нея. Гледах на второ гледане и  четене едни телевизионни предавания по Националната телевизия отпреди десет години. "Най-хубавите наши години" класираха безпристрастно и пристрастно всички десетилетия в оня период между 1944 и 1989 г., който шепа политически самозванци нарекоха престъпен, опитваха да го забранят, да санкционират онези, които изпитваха носталгия или се  съобразяваха с неговите спомени, символи и знаци.
Така наричаните мракобесни години, така определените  като престъпни десетилетия - петдесетте, шестдесетте, седемдесетте, деветдесетте влязоха в състезанието, което млади хора, родени след тях, оценяваха с тайно гласуване в проценти с изкуството, филмите, песните, танците, модата, нравите. И дори на места дразнещото поведение на водещите не успя да засенчи успеха на предаването, което БНТ е направила през 2014 г.
Видяхме знакови и паметни лица, творци, певци, артисти, събития, които върнаха надеждата, че не всичко в миналото е за поругаване и отрицание. Наистина това бяха най-хубавите години вероятно и за повечето читатели. Защото се срещнаха с
Апостол Карамитев, Тодор Колев, с Тончо Русев, с Митко  Щерев, с Орлин Горанов, Маргрет Николова, Мими Николова, Йосиф Цанков, Ирина Чмихова, Емил Димитров с техните незабравими и неувяхващи песни, роли, думи. Мими Иванова и Маргарита Хранова, и още десетки изпълнители върнаха на живо спомените и емоциите.
Предмети и вещи от времето на соца предизвикаха и умиление, и неподправена гордост.
Най-хубавите десетилетия на нашия живот напомниха времето, когато България правеше по сто филма на година, имаше над три хиляди киносалона в страната и "Кога ще ги стигнем американците" остана само хит с гласа на Тодор Колев, а  днес през сълзи се смеем, радваме и мечтаем да бъдем и по-справедливи към паметта, към построеното и съграденото с труда на българите предишно социалистическо общество.
Тези предавания отново извикаха и въпроса "Защо ги ручахме  жабетата", когато оплювахме на прима виста всичко и наред около нас. Не бяхме ли прекалено непредпазливи, когато някои зачеркнаха и изчегъртаха из основи сътвореното, което още сгрява душите ни, чуем ли отново нотите на миналото, гласовете на обичани актьори, когато видим отново ролите на преживяното и изстраданото...
Видях във финалните надписи, че сред инициаторите за тези предавания е и Евтим Милошев, днешният министър на туризма в служебното правителство на Димитър Главчев, и това дори малко ме обнадежди и окуражи, че може би ни очаква и друга нова положителна промяна и във властта, колкото и трудно  да е всичко това след натрупаните в последните години недоверие, безхаберие, корупция, безизходица, бездуховност, грешни стъпки и несъстояли се в Прехода планирани промени и реформи...
Второто четене и второто гледане има и мъждукаща светлинка в тунела, от който не можем да излезем вече над три десетилетия.