Войната като доминираща тенденция

Любомир Кючуков

Заобикалянето на международното право се превърна в практика. Две са международните институции - Международен съд на ООН, който съди държави, и друг Международен наказателен съд - срещу хора - Путин, Нетаняху и др. 
Проблемът е, че нито Русия, нито САЩ, Китай, Украйна не са членове на Международния съд.
Украйна дава право на разследване на Международния наказателен съд на нейна територия, но не срещу нейни граждани. Този съд е рожба на Европа, дадохме одобрение за ареста на Путин, а мълчим за Нетаняху. САЩ наложиха санкции на съдиите от Международния наказателен съд и сме свидетели на тази ерозия на международното право.
При международните отношения правоприлагането е по-сложно, защото отделни личности не могат да бъдат вкарани в затвора, а алтернативата е свят без закони и правила.
Наблюдаваме в момента завръщане на империализма в международните отношения. А в глобализацията разчитаха на политическа доминация и влияние - залагат на придобиване на територии чрез сила. Тръмп поиска придобиване на Гренландия и Панамския канал, а Китай не изключва силови действия спрямо Тайланд. Става дума за ретроимпериализъм.
Притеснително е, че приехме войната в съзнанието си като морално оправдан инструмент за решаване на международни спорове.
За съжаление изглежда като доминираща тенденция, но това не е създаване на нов международен ред, защото такъв трябва да се гради върху институциите  - ООН и международното право. Именно защото САЩ са водещи, затова ударът, който Тръмп нанася, е най-чувствителен и той руши.
Фактът, че разрушавайки мултилатерализма, се руши и цялата система на следвоенния световен ред, което е най-опасното развитие на сегашните международни отношения.

Пред БНР