Старост-нерадост

Поредният дом за стари хора е със знак за равенство с дом на ужасите. А само преди година избухна пожар в дом за стари хора в центъра на Банкя и взе жертви. 
Мине се, не мине, чуваме или четем за издевателства в домове за стари хора. Човек се пита дали работещите там имат родители? А дали имат деца и с какви очи ги гледат, като се приберат от работа? Не им ли е неудобно да получават заплата? Не им ли парят в ръцете пенсиите на старите "домуващи"?
Иначе интернет е пълен с реклами на домове за стари хора "от ново поколение". Но след подобни случки човек сериозно се замисля за старините си и се пита дали и новите заведения не са като старите. Ненапразно българинът е казал "старост-нерадост".
Къде е държавата ли? Тя си е на мястото!
Законите и подзаконовите нормативни актове са старателно написани в унисон с европейски и национални изисквания. Стандартите са добре обмислени и дълго преди да влязат в сила са подробно и многостранно обсъждани. Контролните органи към няколко институции извършват редовни проверки. Отнемат се лицензи заради лоши грижи, но унизителното отношение към безпомощни хора продължава. И въпреки това домове на ужасите продължават да никнат в страна член на ЕС. В XXI век.
И след ужасиите, които са натворили армия от лекари, сестри, социални работници, та дори и полицаи, държавата поема грижата за спасените от издевателствата хора.
Ще има ли истинско наказание за самозабравилите се, престъпили моралните и юридическите закони? Или след 72-часовите арести ще си отидат у дома, ще вземат душ, ще пийнат по бира и ще продължат да "движат бизнеса си"? Или медиите ще пошумят няколко дни и нечовешките деяния ще идат в забвение, докато се разчуе за следващия незаконен "дом" и отново всички институции запретнат ръкави да търсят виновника?
Именно чувството за безнаказаност е маята, от която е омесено голямото набухващо тесто на рецидива. 
Старите, болните, безпомощните не могат да излязат на протест пред институциите, нямат сили да стачкуват. Но това означава ли, че нямат права? 
Помните ли приказките за старите ненужни хора? Не съм сигурна дали в наши дни се изучават в училище. Не бих се изненадала, ако вече не са включени в учебните програми като много други "ненужни" уроци, възпитавали изначални ценности у поколения българи. 
Да, грижите за стар човек са многократно по-тежки от грижите за дете. Трябва ли да бъдат захвърлени като вехта дреха?