Поверието

Петър АНДАСАРОВ

                     На Иван Гранитски

Годините препускат като с вихрен кон,  
а друг живот тук няма да си имам.  
Сегашният ще бъде утре спомен  
за мен през времето отминало.  

Но времето нали е път изминат,  
а споменът е дирята му вечна,  
която няма да угасне, а завинаги  
ще свети из пространствата далечни.  

В галактики незнайни, непознати  
през хоризонти бягащи, недостижими  
ще скита тя върху крилата  
на спомена за земния живот изстинал.  

И някъде - в загадъчни селения  
той ще  възкръсне, ще се прероди  
и с образ нов, с душа от мене  
животът ми ще продължи...