Война по избор, а не по необходимост

Карим Саджадпур,
„Форин афеърс“

Факт е, че не е имало непосредствена заплаха Иран да се сдобие с ядрени оръжия или да предприеме атаки срещу САЩ, техните съюзници и партньори в Близкия изток. Въпреки това както САЩ, така и Израел видяха възможност да се възползват от слабостта на един от най-големите си противници. Така че, когато в близкото бъдеще историците започват да се вглеждат в този момент от историята, те ще гледат на тези военни действия не като на война по необходимост, а като на война по избор.

В случая личен интерес има Тръмп

Например, през януари той очерта ясни „червени линии“ поне девет пъти, настоявайки, че ако Иран убие протестиращи, САЩ ще им се притекат на помощ. Тръмп подтикна жителите да излязат на улицата по време на протести, призовавайки за завземане на правителствени сгради и заявявайки, че помощта е „на път“. За Тръмп най-важният мотивиращ фактор очевидно е било доверието, което хората са изпитвали лично към него, а не някаква непосредствена заплаха за САЩ.
За този режим първостепенно значение има удържането на властта и способността да продължи борбата срещу САЩ и Израел. Следователно, иранският режим е изправен пред решаващо решение: или да хвърли всичките си сили срещу САЩ и регионалните им партньори, но това може да доведе до масиран ответен удар, който би унищожил режима, или да отговори умерено, надявайки се, че тази военна операция скоро ще приключи и иранският режим ще може да се възроди от пепелта.
Както показва историята, иранският режим винаги е избирал сдържаността, защото иска да остане на власт. Твърде рано е да се каже дали той ще реши да предприеме сериозен отпор, или ще направи значителни отстъпки (за ядрената си програма, ракетите и своите марионетки), за да прекрати военните удари на САЩ и Израел. Техеран осъзнава, че не може да се конкурира със САЩ във военно отношение, но на него не му е нужно да печели. Режимът просто иска да оцелее. Въпросът е какво точно иранският режим смята за ключ към оцеляването си.
Смъртта на Хаменей може да накара режима и неговите сили за сигурност да се обединят за оцеляване. Или може да се случи обратното - убийството на Хаменей би могло да наподоби мощен оръдеен изстрел, който пробива дупка в корпуса на кораб, потапя го и принуждава ръководството му да го напусне, за да се спаси. Проблемът с този режим е, че е един от най-самотните режими в света.
Иранската върхушка и най-верните й служители 

на практика няма къде да отидат 

Има малко места по света, където биха могли да избягат в изгнание. Много от тях вярват, че или ще убиват, или ще бъдат убити. Те вероятно ще се втурнат да се обединят около нов лидер, вместо да разрешат по-мащабно прехвърляне на властта.
За анализ на ситуацията психологията е далеч по-ценен инструмент от политологията. Иранското общество е травмирано от събитията през последните шест седмици, тъй като убийствата са толкова мащабни, че милиони семейства в цялата страна са загубили близки или познати. А през последните пет седмици хората просто чакаха какво ще направи Тръмп.
Мисля, че ще изчакат да видят колко дълго ще продължи цялата тази операция и какви възможности биха имали за въстание. Силите на режима обаче са добре въоръжени, добре организирани и готови да се бият, за да останат на власт. Междувременно противниците на режима са до голяма степен невъоръжени и неорганизирани. И тъй като в съзнанието им религията е до голяма степен отделена от държавата, а не обратното, то пред нас е население, което изобщо

не би заложило на масовото мъченичество

Парадоксът на всички революции е, че за да бъдат успешни, те трябва да привлекат голяма маса от хора. Но тази значителна маса няма да подкрепи революцията, ако не е уверена в победата си. В края на краищата никой не иска да излезе на улицата само за да бъде убит; никой не иска да се присъедини към онези, които са обречени от самото начало. Така че въпросът остава: ще започнат ли отново протестите и ще се разрастват ли като лавина?
Липсата на сигурност обикновено е от полза на силите за сигурност, защото когато възникне вакуум във властта, често надделяват тези, които прибягват до насилие. Когато внезапно в обществото се образува вакуум във властта, на върха се издигат не писатели, интелектуалци или активисти за човешки права.
Насилствената трансформация включва преход от една авторитарна към друга авторитарна форма на управление - това се случва в приблизително три от четири случая. И ако тази насилствена трансформация е причинена от външно или вътрешно насилие, вероятността за демократичен резултат значително намалява. Вероятността Иран да премине към стабилна, представителна, светска демокрация е малка - въпреки че според мен иранското общество е узряло за такава промяна.

В Близкия изток действат два типа играчи:

които създават, и които разрушават. Страните от Персийския залив, обграждащи Иран, преследват много различни цели от Иран през последните 50 години. Те се стремят да се превърнат в центрове на глобалните финанси, транспорта и изкуствения интелект. Междувременно Иран се занимава с разрушение и запълване на вакууми във властта, печелейки от страданията на държави, които или са се провалили, или са на ръба на колапса.
Разрушаването е много по-лесно от създаването. Съществува опасност от регионална война, в която Иран ще се опита да унищожи положителните постижения на Персийския залив и ще атакува петролни съоръжения, за да повиши цените на петрола.
У дома режимът може да излезе от този конфликт невредим, съперничейки на Северна Корея по бруталност - той дори може да стане по-брутален, отколкото беше през последните седмици след убийството на хиляди иранци. Съществува и възможността за колапс на държавата, а предвид поляризацията на иранците и напрежението между етническите групи, също и възможност за гражданска война.
Тази страна ще може да премине, в най-добрия случай, към представителна, толерантна демокрация или поне да се превърне в стабилна страна, която поставя икономическите и националните интереси над идеологията и позволява на хората да живеят нормален живот - нещо, което много иранци вече са видели със собствените си очи, например в Турция и Обединените арабски емирства. И така, настъпи напрегнат момент, чийто изход е неизвестен. Виждам обаче светлина в края на тунела. Но ако тунелът изведнъж се срути?...
 

Опасност от невиждан скок на цените

Военните действия във и около Иран могат да вдигнат цените до невиждани от години нива, предупреди БГНЕС. Иран е сред 10-те най-големи производители на петрол в света, макар с намалени добиви. Ако през 1974 г. е бил третият производител в света след САЩ и Саудитска Арабия с добив от около 6 млн. барела дневно,  сега страната произвежда почти 3,1 млн. барела дневно. Тя разполага с третите по големина доказани запаси от суров петрол в света.
Добивът на петрол е сравнително лесен и евтин, с производствени разходи от около 10 долара за барел. Подобно ниски разходи имат само Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и ОАЕ. За сравнение, водещи западни производители като Канада и САЩ обичайно работят при разходи между 40 и 60 долара за барел. Иран изнася между 1,3 и 1,5 милиона барела дневно, а над 80% от този обем е за Китай. Петролната индустрия на Иран е в значително по-добро състояние от тази на Венецуела - друга държава, засегната от многогодишните санкции на САЩ.
Най-сериозният риск за пазарите е евентуална дълга блокада на Ормузкия проток - ключов морски коридор за износа на петрол и газ от Близкия изток към останалата част на света. През 2024 г. около 20 милиона барела суров петрол дневно са преминавали през тесния морски коридор, което представлява близо 20% от световното потребление на течни горива. Ирански медии съобщават, че преминаването през протока на практика е затворено. Анализатори предупреждават, че при продължителна блокада на Ормузкия проток и ескалация в региона цените могат да се повишат значително и да достигнат нива между 120 и 140 долара за барел. Пак според анализатори само Саудитска Арабия и ОАЕ разполагат с подходяща обходна инфраструктура. Максималният капацитет на алтернативния маршрут е 2,6 милиона барела дневно.
Преминаване на цената от 100 долара за барел може да се окаже политически неблагоприятно за Тръмп в навечерието на междинните избори в края на годината, след като той обещава на американците евтина енергия.

Анализът на политолога Карим Саджадпур от Фонд "Карнеги" е от негово интервю за „Форин афеърс"