Еврото ще има незначителен ефект върху инфлацията

Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно. Това казва управителят на БНБ Димитър Радев пред авторитетното издание за капиталови пазари MNI Market News, като добавя, че лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните.
Според Радев годишната инфлация е достигнала 4% през март заради промените в административно определяните цени и прекратяването на свързаните с пандемията мерки. След това, през април, е спаднала близо до референтния лихвен процент от 2,8%, използван от Европейската централна банка (ЕЦБ) за оценка на ценовата стабилност, въпреки че лихвените проценти намаляха. Оттогава основният лихвен процент на БНБ бе понижен допълнително до 2,07%, при годишна инфлация тази година средно около 3,6%, според прогнозите на "Евростат" от май.
"Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя основно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване - казва още Радев. - Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък".
БНБ ще подкрепя усилията на правителството да наблюдава динамиката на цените в периода на двойното обозначаване на цените след въвеждането на еврото. Но според Радев опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на "Евростат" показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е "като цяло незначителен и краткотраен".
Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България обаче прави това на фона на повишени геополитически рискове, казва още Радев, но добавя, че това не трябва да променя основите на прехода: "Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена". 
При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с много солидни макроикономически основи, смята Радев.
Димитър Радев отхвърля и внушенията, че решението за отпадане на лева е непопулярно. "Както в много други държави, обществените тревоги, свързани с приемането на еврото, често се засилват и използват от някои политически участници за краткосрочни ползи. Тези гласове обаче далеч не са мнозинство в парламента", посочва той.
Междувременно вчера парламентът прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет, със 122 гласа "за" и 39 "против". Тези промени адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги, за периода след присъединяването на България към еврозоната.