Децата бегълци

Едва ли някой не се усмихва, когато чуе за поредното бягство на дете от детска градина - уж невинна пакост, която на пръв поглед може да се възприеме като забавна случка. Но зад тези истории се крие много повече от моментен детски каприз. Те ни напомнят колко будни, любопитни и смели са децата в тази възраст - не се страхуват от нищо, вярват, че светът им принадлежи и че всяка врата може да бъде отворена. И точно затова нашата отговорност като възрастни е огромна.
Децата попиват всичко - думи, жестове, реакции, и копират без съмнение това, което правим. Ако някъде се разказва за „смешни бягства“, ако това се приема като подвиг, няма как малките да не го възприемат като предизвикателство. Днес това е бягство от детска градина, утре - от училище, а след години - може би от трудни решения и отговорности.
Напоследък случаите зачестяват, и тук не става дума само за шеги и забавления. Когато родител чуе, че детето му е изчезнало дори за кратко, ужасът е неизмерим. В такива моменти смехът изчезва, остава само мисълта: „Ами ако нещо се беше случило?“ Това поставя въпроса за недостиг на персонал, пропуски в организацията или дупки в системата. Дали просто живеем в епоха на по-будни, по-смели и по-решителни деца? Вероятно е и двете.
Възможно е вълната от бягства да се е задействала, защото някое дете е чуло, че „някой е избягал“, и е решило да направи същото. За тях това е приключение, не опасност. Но това също така показва колко важно е какво пускаме в публичното пространство и какъв пример даваме - не само като родители, но и като общество. Думите и действията ни формират малката личност днес и утрешния възрастен човек. От тях зависи какъв ще бъде общественият контекст утре.
За радост, до момента тези истории завършват без инциденти - истинска щастлива случайност. Но можем ли да разчитаме на късмета и занапред? Или е време да се замислим за по-добър контрол, по-голяма отговорност и сътрудничество между институции, учители и родители?
А ти помниш ли какво беше да гледаш на света с онези невинни, безстрашни очи, когато нищо не можеше да те изплаши и най-голямата ти мечта беше да станеш възрастен? Именно това усещане носят децата ни днес и точно затова наш дълг е да ги пазим, докато опознават света със своята чиста, неподправена смелост.