Новият световен ред е базиран на ресурсите

Дж. Б. ШЪРК

"Световният ред" определено се променя, нали?
Тенденцията започна по времето на Обама: централните банки по света започнаха да изхвърлят доларови резерви и да изкупуват злато. Всичко започна през 2014 г. с желанието да се накаже Русия за анексирането на Крим. Тогава администрацията на Обама използва статута на долара като световна резервна валута и влиянието на САЩ върху международните финансови институции, по-специално платежната система SWIFT. По-късно администрацията на Байдън и Европейската комисия използваха същите финансови инструменти - в допълнение към мащабните икономически санкции и замразяването на активи - за да накажат Русия след избухването на военните действия в Украйна. Посланието към света беше кристално ясно: колкото повече една страна разчита на долара и контролираните от Запада финансови институции, толкова по-уязвима е тя за икономически натиск.
През същия този период националният дълг на САЩ продължи да расте стабилно. Скоро ще достигне 40 трилиона долара, а годишните лихвени плащания вече наближават 1 трилион долара. Дори при Джордж У. Буш политически и икономически експерти от Вашингтон вдигнаха шум: финансовата тежест от войните в Ирак и Афганистан беше тласнала националния дълг до 6 трилиона долара. Някои анализатори предупреждаваха още тогава, че ако федералното правителство незабавно не ограничи разточителството си, глобалната финансова система един ден ще се срине. Тези предупреждения не бяха чути. Самата дума "строги икономии" се превърна в мръсна дума. Правителствените разходи в САЩ, Европа и голяма част от света продължиха да растат, сякаш нищо не се е случило. Упоритата аритметика на 

глобалната дългова бомба 

остана.
Икономическата система, каквато я познаваме днес, се основава на нестабилни основи. Някои предсказват икономически Армагедон от две десетилетия. (А някои го правят, откакто Федералният резерв е тайно създаден на Коледа през 1913 г., или поне от август 1971 г., когато Никсън отдели долара от златото.) Други разчитат на способността на централните банкери магьосници да изобретяват все нови финансови инструменти - понякога нищо повече от касета за печатане на пари, скрита зад сложността на икономическата машина на Руб Голдбърг. Сред тях цари надеждата за поддържане на живота в глобалната система, въпреки все по-силния тътен и тревожните трусове, които разтърсват цялата тази структура от фалшиви пари.
Въпреки вярата в бъдещето на долара или в мъдростта на елитна кохорта от централни банкери, които управляват един не чак толкова свободен пазар с "най-добрата преценка" на управленската класа, едно е ясно: мощните икономически институции, които уж осигуряват безпристрастното функциониране на "международен ред, основан на правила", са неразделна част от глобалната хибридна война. Наред с информационната война (пропаганда и цензура), индустриалния саботаж, кражбата на търговски тайни, "цветните революции" и финансираните от чужбина "протестни" движения, опустошението на селското стопанство, операциите за влияние (изнудване), атаките срещу гражданска инфраструктура, киберинфилтрацията, убийствата и традиционния шпионаж, икономическата война е неоспорима заплаха, която определя съвременното бойно поле.
Американският долар продължава да оцелява тук, защото функционира като икономически аналог на парадигмата на Студената война за "взаимно гарантирано унищожение", която ограничаваше ядрените амбиции на СССР и Съединените щати. Заплахата от пълномащабна ядрена война и взаимно унищожение обуздаваше лудостта и диктуваше сдържаност. По същия начин враговете, противниците и конкурентите на Америка - чиито икономики са неразривно свързани с долара като световна резервна валута - са напълно наясно, че ако се опитат да използват уязвимостите на контролираната от САЩ глобална финансова система, за да отслабят Съединените щати, те също така ще

подкопаят стабилността на своите системи

В тази мексиканска конфронтация, където враждебните държави се стремят да получат предимство, без да навредят на собствените си интереси, какво правят нациите, въвлечени в хибридна война? Те инвестират в реални стоки - злато и петрол. Тези реални, осезаеми ресурси, от своя страна, осигуряват на страните дългосрочно суверенно богатство, което може да бъде използвано за подкрепа на бъдеща парична система, ако настоящата се срине. Държавите, които в момента купуват злато и въглеводороди, се застраховат срещу нестабилно бъдеще.
Ако доларът се срине в бъдеще, другите фиатни валути по света ще го последват като домино. Ако децентрализираният биткойн не може да замени микроуправлението на фалшивите пари на централните банки, правителствата ще въведат свои собствени контролирани от държавата цифрови валути. Някои американски законодатели обаче вече изразиха загриженост относно необходимостта от предотвратяване на появата на цифрови валути на централните банки. Тяхното използване дава възможност на правителствата да наблюдават и контролират всички икономически транзакции, както и да конфискуват (чрез данъци) и преразпределят лични спестявания по своя преценка. 
Европейската централна банка вече представи планове за въвеждане на цифрово евро. Китайската народна банка емитира цифров юан преди няколко години, което позволи на комунистическия режим (както никога досега) да наблюдава потребителите на цифрови валути и да коригира техните "социални кредитни рейтинги" в зависимост от тяхната "положителна" или "отрицателна" история на транзакциите. Ако след продължителна злоупотреба на централната банка с печатната машина дните на безполезните хартиени пари приключат, цифровите валути, обезпечени с реални активи, ще се превърнат 

в авариен изход за държавите

След катастрофален финансов колапс реалните стоки ще се превърнат в основата на всяка нова система. Природните ресурси на дадена страна - включително селскостопански продукти, минерали, метали, дървен материал, въглища, газ и петрол - стават основата за всяка валута, която държавата емитира. Страните, богати на въглеводороди, като Русия и Съединените щати, имат ясно предимство пред тези, които в момента внасят енергия.
Струва си да се разгледа как президентът Тръмп позиционира Съединените щати спрямо останалия свят през тази призма. По време на първия си мандат той стартира програмата "Дупчи, бейби, дупчи!", която доведе до бум в американското производство на петрол и превърна Съединените щати в най-големия производител на природен газ в света. Докато Китай, Индия и Европа изпитват икономически затруднения поради ефективното затваряне на Ормузкия проток по време на воденото от САЩ "военно поражение" на иранския ислямистки терористичен режим, американците са в далеч по-изгодна позиция. Вътрешната енергийна политика на Тръмп намали зависимостта на Америка от енергийните ресурси от Близкия изток. Тя внася по-малко от 3% от петрола си от региона и по-малко от 1% от обема, преминаващ през пролива. Като замени венецуелския диктатор Николас Мадуро с лидер, по-приятелски настроен към американските интереси, Тръмп си осигури допълнителен източник на въглеводороди много по-близо до дома. За сравнение, около 80% от петрола от Персийския залив отива за Китай и други азиатски пазари. САЩ са напълно самодостатъчни по отношение на природния газ, докато Европа и Азия са силно зависими от доставките от Близкия изток, включително Катар, който е принуден да спре голяма част от газовите си операции.
Ще бъде 

много по-скъпо за Китай 

да произвежда стоки, ако плаща два до три пъти повече за енергия. Европа, която глупаво обвърза икономиката си с мечтите за вятърна и слънчева енергия, вече е подкопала своите индустриални сектори. Сега ще се окаже в още по-отчаяна ситуация. Германският канцлер Фридрих Мерц изрази позицията на всеки един от лидерите на Европа, когато заяви, че европейските страни ще откажат да защитават петролните танкери, пътуващи към европейските пристанища. По този начин той ускори икономическото самоубийство на Европа. Трудно е да се поддържа дигитално евро, когато "зелената" идиотия откъсва континента от природните му ресурси.
В нестабилните години на бъдещето богатите на ресурси страни ще оцелеят и ще водят. Лишените от ресурси страни ще се сринат и ще просят милостиня. Междувременно американските производители на въглеводороди ще продължат да търгуват. Зелените глобалисти си представяха един много различен "нов световен ред". И все пак - точно това е на хоризонта.