Как да кажем "Сбогом!"...

Лозан ТАКЕВ

Деветдесет години красотата беше сред нас... Родената в София на 15 юни 1932 г. една от най-обаятелните и красиви български актриси си тръгна.

И отнесе със себе си Мила от "В полите на Витоша", Жулиета от "Ромео и Жулиета", Есмералда от "Парижката света Богородица", Изолда от "Тристан и Изолда". Гинка Станчева отнесе към небесния театър и филмовите образи на Цвета от "Земя" на Захари Жандов, Елена от "Любимец 13", Нели от "Специалист по всичко", Хатидже от "Ребро Адамово", десетки паметни роли, мигове от срещите с публиката в проекта "Актьори със сребро в косите" и ролите й в театър "Барбуков" в периода 1993-1998 г. Както и наградата "Икар" от 2017 г., орден "Стара планина" от 2002 г. И многогодишната обич и признателност на три поколения, които радваше с таланта и красотата си.

През 1957 г. е на церемонията в Кан с национална носия за ролята си на Цвета от филма "Земя". А за нея френският писател Андре Мороа, силно впечатлен от играта й, споделя, че "очите й говорят", казват всичко и без много и излишен текст в ролята...

Завършва курса при Стефан Сърчаджиев заедно с Хиндо Касимов, Татяна Лолова, Григор Вачков, Досьо Досев. И в Благоевград и Младежкия театър, свързва живота си с първата и единствена любов - актьора Пейчо Пейчев.

Каквото и да се прибави, ще е малко към поклона, който дължим на Гинка... Помня как като ученици събирахме картички с любими артисти, а актрисата ни припомни веднъж как са купували от вестникарските будки "Гинка и Апостол за 6 стотинки"... В тези шест стотинки остава за цял живот любовта към красивите и незабравими актьори...

Красотата няма да спаси света. И Гинка отлетя... А как да кажем "Сбогом!"...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.