Слагат таван на бонусите на чиновниците

Министерството на финансите ще предложи въвеждане на таван на допълнителното материално стимулиране (ДМС), тоест на бонусите в администрацията, каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. "Крайно време е да се сложи таван на ДМС, за да не се настройва обществото срещу администрацията, защото тя не получава тези пари, за които се говори, освен в единични случаи. ДМС, което се получава в държавната администрация на тримесечие, е средно 250-350 евро", заяви Петкова. 
Според нея правителството е избрало тактиката на "плавна стабилизация" вместо "шокова консолидация" в подхода към проекта на Бюджет 2026. В сряда премиерът Гълъб Донев обяви, че дефицитът в през 2026 г. ще бъде 5,7%, в Бюджет 2027 – 3,8%, като дефицитът ще влезе в рамките на допустимите 3% чак през 2028 г., като дотогава държавният дълг ще нарасне до над 50 млрд. евро.
По думите на Петкова шоковата консолидация означава увеличаване на данъци, рязко намаляване на разходите, но подобни мерки крият тежки икономически и социални последици.
Затова кабинетът е предпочел подход на "плавна стабилизация на публичните финанси, която ще върви с "всички структурни и необходими реформи.
Първата реформа ще е на публичната администрация, обяви Петкова, като по думите й продължават анализите на всички структури в държавата. 
От думите на Петкова се разбра, че реалният ефект от мерките по отношение на държавната администрация ще се усети в Бюджет 2027. Въпреки това ще има спестявания и в Бюджет 2026, но трябва да се има предвид, че половината година вече е изтекла и половината разходи са направени.
Според проектобюджета, публикуван от Министерството на финансите, разходите за персонал в бюджетната сфера тази година ще бъдат 12,4 млрд. евро, което е почти на нивото от 2025 г. – 12,45 млрд. евро. Това донякъде е удържане на юздите, така че разходът поне да не нараства, още повече че заплатите в бюджетния сектор бяха повишени с 5% от 1 януари 2026 г. по решение на предишното Народно събрание. Специално разходите за заплати се вдигат от 8 млрд. евро на 8,6 млрд. евро, но тези за "други възнаграждения" се намаляват с около 760 млн. евро.
Людмила Петкова поясни, че за да се постигнат тези числа в бюджета, в следващите месеци министрите и другите ръководители реално ще трябва да спестят средства за персонал чрез мерки, каквито те изберат – закриване на незаети бройки, освобождаване на пенсионери, намаляване на бонуси, съкращаване на хора.
Една от основните мерки на новата власт по отношение на приходите ще бъде в хазарта, като от нея се очакват допълнителни постъпления от 100 млн. евро. Става дума за въвеждане на облагане на посредниците, които привличат играчи в сайтовете на хазартните оператори (т. нар. афилиейт оператори). По думите на Петкова те прибират комисиони от по 450-500 милиона на година, които сега не се облагат, поясни Петкова.
Банките и другите платежни оператори ще бъдат задължени да блокират плащания от и към нелегални хазартни оператори, чийто списък ще се обновява ежедневно. "Оборотът в хазарта е 66 млрд. лв. за 2025 г., но това, върху което се плащат данъци, е 1,6 милиарда", добави Петкова. По думите й сивият сектор в хазарта е около 40%.
Другият голям сив сектор е в туризма, като 60-70% от нощувките не се регистрират. Върху тях не се плаща и туристическият данък, който отива в общините, каза още Людмила Петкова.